Всяка планета в нашата Слънчева система по същество е кръгла. Но във Вселената има ли планети, които не са сферични?
Технически планетите са кръгли по дефиниция; те трябва да имат достатъчно маса, за да произведат необходимата гравитация.
„Всъщност една от спецификациите за планета е, че те имат достатъчно маса, която ги прави кръгли“, казва пред Live Science Сузана Барос, старши изследовател в Института по астрофизика и космически науки в Португалия.
Но това не означава непременно, че планетите са перфектни сфери. „Ние ги наричаме кръгли, но те всъщност не са идеално кръгли, включително нашата собствена Земя“, казва Амирхосейн Багери, изследовател по планетарни науки и геофизика в Калифорнийския технологичен институт.
И все пак световете се формират плоски. Вероятно Земята също е била такава
Земята и планетите като нея често имат изпъкналост около екватора, която се дължи на центробежната сила – външната сила, изпитвана от обект, който се върти. На Земята изпъкналостта е лека, но значителна: поради разликите в центробежната сила и разстоянието от центъра на Земята нещата тежат около 0,5% по-малко на екватора, отколкото на полюсите.
Но този ефект може да бъде драматичен при правилните обстоятелства. „Ако планетата се върти много бързо, полюсите ще се сплескат“, казва Барос.
Центробежната сила не е единствената, която може да промени формата на планетата. „Ако тялото е достатъчно близо до звездата домакин, тогава тези гравитационни сили, които действат върху тялото, стават толкова големи, че планетата се издължава“, каза Багери.
Едно такова тяло е екзопланетата WASP-103 b – газов гигант, два пъти по-голям от Юпитер и 1,5 пъти по-голям от неговата маса, който обикаля около звезда, почти два пъти по-голяма от Слънцето.
Екзопланетата WASP-103 b има необичайна форма. Изображение: ESA
WASP-103 b е „наистина, наистина близо до звездата“, отбелязва Барос. Това променя формата му. „Има баланс между силата на газа, която се нарича хидростатично равновесие, която иска да разшири планетата … и силата на гравитационното привличане.“ Това привличане от звездата домакин води до планета, която е „с формата на сълза“, казва Барос.
Тази деформация може дори да промени начина, по който се върти планетата. Ако една планета започне с ясно изразена изпъкналост към основната звезда и продължи да се върти нормално, „тогава тази изпъкналост няма да е винаги на едно и също място“.
Преместването на тази издутина около планетата, докато се върти, използва много енергия. „Така че те започват по този начин, но след това, много бързо, ще се изравнят“, казва Барос. Планетата става приливно заключена към своята звезда домакин, като една и съща страна на планетата е обърната към звездата през цялото време.
Как изгрява и залязва Слънцето според плоскоземците (ВИДЕО)
Освен това WASP-103 b обикаля около своята звезда изключително бързо, което води до сплескване на полюсите ѝ. Резултатът е много смачкана планета.
Но дори една смачкана сфера все още е сферична. Някои учени представят възможността за тороидална планета или планета с форма на поничка. Хипотетично това би могло да се случи, ако една планета се върти достатъчно бързо, за да може центробежната сила да надвиши силата на гравитацията, която дърпа масата на планетата към нейния център.
Но тороидална планета никога не е била наблюдавана и е малко вероятно да се види в близко бъдеще. „Това е повече научна фантастика, отколкото наука“, казва Багери.
