Планетолози от университета Джордж Мейсън са установили, че само взаимодействието на слънчевия вятър с атмосферата на Марс не може да обясни загубата на всички повърхностни води. Според изводите на учените, публикувани в изданието Science, в този процес също ключови роли са изиграли такива фактори като метеорологични гравитационни вълни, конвекция и прашни бури.
Известно е, че под въздействието на ултравиолетовите лъчи в долната част на атмосферата настъпва фотолиза на водата, тоест разлагане на молекулите на кислород и водород, които след това се отнасят в Космоса. В продължение на милиарди години това е довело дотам, че от повърхността на Червената планета са изчезнали всички повърхностни водоеми. Но в новото изследване учените оспорват тази гледна точка и предлагат нови механизми, които допринасят за фотолизата.
Експертите демонстрирали, че водата може да е била транспортирана от долните в горните части на атмосферата, преди да се подложи на фотолиза. Този пренос може да е улеснен от комбинация от причини като конвективни течения на ниска надморска височина, прашни бури или вътрешни гравитационни вълни - колебания в атмосферата, причинени, наред с други неща, от силата на гравитацията.
Учените аргументират своята хипотеза с това, че загубата на вода на Марс продължава и протича основно през лятото, когато започва сезонът на глобални прашни бури. Това може да доведе до изтласкването на молекулите на водата и водорода в горната атмосфера. За изтласкването допринасят и гравитационните вълни, тъй като те осигуряват взаимодействието между долните и горните слоеве на газовата обвивка.
Според друго изследване „загубената“ вода на Марс е затворена в глина на 30 км дълбочина. Нови данни от университета в Бингамтън, САЩ, свидетелстват, че на Марс някога са текли реки и е имало езера. Вероятно това е било преди около четири милиарда години, а сега голяма част от водата на Червената планета се крие на няколко километра под повърхността.
Изследователите смятат, че водата се намира в капани в глинести минерали (смектит), разположени на 30 км под повърхността на Марс. Тази теория не е нова, но изследването за първи път говори за това колко дълбоко може да се намира смектитът. Учените са открили, че богатият на желязо смектит, най-стабилната форма на това вещество, може да се образува само на дълбочина 30 километра, а това е много по-дълбоко, отколкото се смяташе преди.
Авторите на изследването разказват, че доскоро много учени са смятали, че всяка вода, съществувала някога на Марс, присъства във вид на лед на полярните му шапки. Но на повърхността на Червената планета няма достатъчно лед, който да съответства дори на най-ниските оценки на количеството вода, съществувала някога на Марс.
В рамките на новото изследване учените открили богат на желязо смектит, който на 30 км дълбочина се е стабилизирал при температура от около 600°C. Тогава станало ясно, че този минерал може да е резервоар на „загубената“ марсианска вода.
