Звездата Ета Кил (η Car, η Carinae) някога е била една от най-ярките звезди на небето, която била добре видима от моряците, пътешестващи в Южното полукълбо в средата на XIX век.
Ета Кил е двойна звезда хипергигант в съзвездието Кил със съвкупна светимост повече от 4 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето. Намира се на разстояние 7500 светлинни години (2300 парсека) от Земята. За първи път се споменава като звезда от 4-та величина, но между 1837 и 1856 г., по време на събитие, известно като „Великото изригване“, значително увеличава яркостта си.
Ета Кил достигнала яркост от -0.8m и за периода от 11 март до 14 март 1843 г. станала втората най-ярка звезда (след Сириус) в нощното небе, след което постепенно започнала да намалява в яркостта си и до 1870 г. престанала да бъде видима с просто око. От 1940 г. звездата започнала постепенно отново да увеличава яркостта си. До 2014 г. тя достигна звездна величина 4,5m. Ета Кил е незалязваща звезда южно от 30° южна ширина и никога не се вижда над 30° северна ширина.
Двете звезди в системата Ета кил се движат около общ център на масите по разтеглени елиптични орбити с период от 5,54 земни години. Основният компонент на системата е хипергигант, ярка синя променлива, която първоначално е имала маса от 150–250 слънчеви маси, от които е загубила около 30 слънчеви маси. Това е една от най-големите и неустойчиви известни звезди, нейната маса е близка до теоретичната горна граница. Както се очаква, в астрономическо близко бъдеще (няколко десетки хилядолетия) тя ще се превърне в свръхнова.
Сега, повече от век и половина след „Великото изригване“, космическите обсерватории на НАСА са позволили на астрономите и художниците да съберат триизмерен модел на мъглявината Хомункул и съпътстващите облаци от прах и газ, обгръщащи гигантската звезда. Историята на „Великото изригване“ от 1843 година е повече от привлекателна визуализация – то е призвано да обогати астрономическите знания, което се явява ключова цел на програмата Universe of Learning на НАСА.
Астрономи и художници от института STScI в Балтимор са разработили триизмерни модели, изобразяващи изхвърлената след Великия взрив мъглявина Хомункул във формата на пясъчен часовник и околния облак от светещ газ.
„Екипът извърши толкова впечатляваща работа по представянето на обемните слоеве, че зрителите могат веднага и интуитивно да разберат сложната структура около Ета Кил – казва Франк Самърс, главен научен сътрудник от STScI и ръководител на проекта. – Ние можем не само да разкажем историята на Великото изригване, но и да демонстрираме образувалата се мъглявина в 3D.“
Освен това Ета Кил е изключително ярка в инфрачервениия диапазон и нейното лъчение въздейства върху по-голямата мъглявина Кил, в която тя се намира. С помощта на космическия телескоп Spitzer екипът е успял да разположи звездата в контекста на ослепително инфрачервено изображение на областта на звездообразуване.
„Инфрачервеното изображение от Spitzer ни позволява да надникнем през праха, който закрива нашия обзор във видимата светлина, за да покаже сложните детайли и размери на мъглявината Кил около тази ярка звезда“, коментира Робърт Хърт, водещ специалист по визуализации в Калифорнийския технологичен институт IPAC.
Ета Кил е една от най-масивните известни звезди. Тя ще завърши своя живот с колапс в черна дупка, вероятно съпровождан от взрив на свръхнова. Ета Кил е един от най-близките и изследвани примери за изучаването на живота и смъртта на много масивни звезди.
