Възможно ли е сме стигнали далече в развитието си?
Теорията на Големия филтър предполага, че всички развити цивилизации в крайна сметка унищожават сами себе си, както това се е случвало по-рано, отколкото да получат възможност да колонизират Космоса.
Възможно е именно с това да се обяснява фактът, че нас никога не са ни посещавали пришълци. Но причината за това „космическо безмълвие“ може да е и друга. Може да се окаже, че Големият филтър си съществува, но ние сме го преодолели.
Идеята на Големия филтър е издигната през 1998 година от Робин Хенсън. Големият филтър е доста тревожно предположение за това, че за всяка цивилизация съществува определена бариера и само преодолявайки тази бариера в хода на развитието на цивилизацията, цивилизацията получава възможност да стане междузвездна.
И тъй като законите на Вселената са неизменни, то Големият филтър в даден момент е станал препъникамък – ако той работи навсякъде, значи работи и на Земята.
От мнозина Големият филтър се разглежда като доказателство, че ние гарантирано ще унищожим себе си в бъдеще. Основната идея се състои в това, че всяка цивилизация ще унищожи себе си, преди да започне да покорява други планети.
Отчитайки нашата история и наличните ни оръжия, способни да предизвикат апокалипсис, подобен сценарий не изглежда толкова невероятен. Ние дори не сме се приближили до колонизиране на други планети, но все така сме склонни към самоубийство.
Това все пак не означава, че подобна интерпретация на теорията на Големия филтър се явява единствено вярна.
Защото съществува друга възможност – може да се окаже, че човешката цивилизация вече е преминала през Големия филтър. Ако нещата стоят именно така, то това е много добра новина. Ако допуснем, че в бъдеще не ни чакат нови „филтри“, то ние може да се окажем единствената разумна цивилизация в галактиката Млечен път.
Големият филтър обяснява защо досега не сме намерили нито една планета, населена с каквото и да е, независимо от стотиците милиарди звездни системи в нашата галактика. Този проблем е прието да се нарича парадокс на Ферми. Именно него обяснява Големият филтър.
Според теорията на Големия филтър разумният живот или е изключително рядък, или има тенденция към измиране. Ние можем да се надяваме да намерим извънземна цивилизация на някоя от милиардите планети само в изключително тесен диапазон.
Сами ли сме?
Скромните шансове да се открие обитаема планета в зоната на живот са предмет на научни спорове от повече от 50 години. Причините за такова положение може да недостатъчният брой планети, подобни на нашата, липсата на самовъзпроизвеждащи се молекули на тях, минималните шансове за скока от прокариотни форми на живот към по-сложни – еукариотни. Дори на Земята този процес е отнел повече от милиард години.
Освен това учените посочват още редица условия, необходими за съществуването на живот на планетите. Сред тях са не само подходящата отдалеченост на планетата от звездата, но също подходящото разстояние от центъра на галактиката – за да се избегне пагубното радиационно лъчение.
Също голяма помощ на нашата планета оказват газовите гиганти, които отклоняват голям брой от астероидите от траекторията към Земята, а нашият необикновено голям спътник – Луната – стабилизира наклона на оста, което ни дава различните годишни времена.
Това са само някои от предпоставките, необходими за съществуването на живот на планетата. Езикът на символите, инструментите и разумът – всичко това изисква още по-сложни условия.
Неустойчивото развитие на цивилизациите и технологиите, водещи до разрушаване, може да са този Голям филтър, който предотвратява появата на процъфтяващи междузвездни цивилизации.
Явява ли се Големият филтър част от нашето минало, или тепърва ни предстои да се сблъскаме с него? Засега този въпрос няма отговор.
Източник: Мегавселена, www.megavselena.com
