Максимумът на метеорния поток Квадрантиди ще настъпи на 4 януари около 5:40 ч. българско време. Това каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и катедра "Астрономия" при СУ "Св. Климент Охридски".
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
Както обикновено, условията за метеорни наблюдения силно зависят от фазата на Луната - ако тя е пълна и създава светъл фон на небето, метеори се наблюдават трудно, припомни експертът. В нощта срещу 4 януари Луната ще залезе в 5:58 ч. за София с 92% осветен диск. Но предвид, че по време на максимума тя ще бъде вече залязваща на северозападния хоризонт, наблюдения все пак ще са възможни, каза той.
Радиантът на Квадрантиди се намира между фигурите на съзвездията Воловар, Голяма мечка, Херкулес и Дракон, в района на вече несъществуващото съзвездие Квадрант (Quadrans Muralis). "С други думи това е мястото на небето, откъдето изглежда, че метеорите долитат и се разпръскват във всички посоки наоколо", поясни физикът, който е автор на изданието "Гид на любителя астроном" на катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийски университет "Св.Климент Охридски".
Потокът Квадрантиди се поражда от метеорни роеве, отделящи се в космическото пространство от астероида 2003 EH1 с период 5,5 години. За времето на максимума наблюдател, намиращ се далеч от градските светлини в безлунна нощ, може да наброи около 50 метеора, което приведено към един час време означава активност от близо 100 метеора на час, добави Маркишки.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
По-късно през деня на 4 януари, в 18:17 ч. българско време, Земята ще премине през своя перихелий, т.е. ще бъде в най-близката до Слънцето точка от своята орбита, уточни физикът. Тогава разстоянието Земя-Слънце ще се скъси до 147 098 925 км. За сравнение, когато Земята е най-далеч от Слънцето - в афелий, разстоянието до него е най-голямо - 152 093 251 км. Тази година афелият ще бъде на 6 юли в 23:06 ч. Освен разстоянието до Слънцето, през годината се променя и орбиталната скорост на Земята, припомни Маркишки. По време на перихелия си нашата планета се движи най-бързо по орбитата си - със скорост 30.29 км/сек. По време на афелия тази скорост намалява до 29.29 км/сек.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
