Сондата „Нови хоризонти“ (New Horizons), прелитайки през външния ръб на пояса на Кайпер, откри по-висока плътност на прах на разстояние, където теоретичните модели предполагат, че той трябва да намалее. Учените обясняват този ефект с това, че границите на изследваната област може да са по-широки, отколкото се смяташе досега.
ОЩЕ: Озадачаващи обекти, открити далеч отвъд Плутон, разкриват нова част на Слънчевата система
Поясът на Кайпер е част от външната област на Слънчевата система, който донякъде прилича на Астероидния пояс, но е почти 20 пъти по-широк и 200 пъти по-масивен. Тези два пояса са обитавани от малки тела, образувани от материал, останал от формирането на Слънчевата система. Но тези тела имат различен състав.
За разлика от обектите от Астероидния пояс, които са съставени предимно от скали и метали, обектите от пояса на Кайпер се състоят главно от лед, който съдържа метан, амоняк и вода. Освен това някои от тези тела са планети джуджета, под повърхността на които се крият океани от течна вода.
Доскоро се смяташе, че границите на пояса на Кайпер са в диапазона от 30 до 55 астрономически единици. Но нови данни от сондата „Нови хоризонти“ на НАСА, която лети през района, показват, че той може да е много по-широк, да се простира до 80 астрономически единици или дори още по-далече. Група американски планетарни учени под ръководството на Алекс Донер от Университета на Колорадо в Боулдър, разказват за това в своя статия, публикувана в The Astrophysical Journal Letters.
Обектите от пояса на Кайпер се считат за основния източник на прах във външната част на Слънчевата система. Теоретичните модели показват, че популацията на телата и плътността на праха трябва да намаляват към външния край на пояса, който се намира на около 50 астрономически единици от Слънцето.
Донер и колегите му анализирали данните, събрани от детектора SDC (Venetia Burney Student Dust Counter) на сондата „Нови хоризонти“. Този инструмент търси частици прах, фиксира ги и определя тяхната маса и скорост. Учените установили, че започвайки от 42 астрономически единици от Слънцето плътността на праховите частици не намалява, което противоречи на показанията на моделите за разпределение на праха, а започва да „скача“ чак до 55 астрономически единици от Слънцето. С други думи, плътността на потока прах на „края“ на пояса на Кайпер се оказала по-висока, отколкото се смяташе досега.
ОЩЕ: Последното място, където Планетата Х може да се скрие
За какво говорят резултатите от изследването? Прахът в пояса на Кайпер се появява в резултат от сблъсък на обекти и бомбардиране на техните повърхности с междузвезден прах. Според Донер и колегите му налягането на слънчевата радиация може да изтласква праха, образувал се в пояса на Кайпер, над 42 астрономически единици, а самият пояс може да е много по-широк. Той вероятно се простира на милиарди километри по-далеч, отколкото е прието да се смята в научната общност.
Донер пояснява, че екипът му сега използва наземни телескопи, за да намери други възможни обяснения за високите стойности на потока прах.
Космическата сонда „Нови хоризонти“ е изстреляна в Космоса през 2006 г., за да изследва Плутон и неговия спътник Харон. Девет години по-късно апаратът се доближи до планетата джудже и за първи път показа, че това е студен свят с равнини, покрити с азотен лед, и планински вериги с височина над три километра. Това сочи, че преди поне 100 милиона години Плутон е бил геологично активен. Въз основа на изпратените снимки и друга информация учените са направили извод, че под повърхността на Плутон някога може да е имало древен океан от течна вода (може да е там и днес).
ОЩЕ: Къде е краят на Слънчевата система?
През септември 2023 г. НАСА съобщи, че е удължила мисията „Нови хоризонти“. Според експерти сондата ще има достатъчно гориво и енергия, за да работи до 2040 г. Планира се до този момент апаратът да е изминал разстояние от 100 астрономически единици и може да е открил преходна зона, където частиците междузвезден прах започват да доминират над частиците междупланетна.
