От 80-те години на миналия век астрономите знаят, че ледените вътрешни пръстени на Сатурн постепенно изчезват, разрушават се в горната атмосфера на газовия гигант и падат върху планетата. За момента обаче не е известно колко време ще продължат да съществуват.
Затова най-новият и модерен космически телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) скоро трябва да се насочи към Сатурн и да разследва тази загадка. По думите на планетолога Джеймс О’Донохю от Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA): „[Космическата обсерватория „Джеймс Уеб“] ще помогне да се разбере колко още ще просъществуват знаменитите пръстени на Сатурн и колко бързо ще се разрушат. Сега изследванията показват, че пръстените ще останат част от Сатурн още няколкостотин милиона години.“
За да оцени точно продължителността на живота на вътрешните пръстени на Сатурн, „Джеймс Уеб“ ще работи съвместно с обсерваторията Кек на Хаваите. Телескопите ще наблюдават как феноменът „пръстенов дъжд“ се променя в течение на един пълен сезон на газовия гигант, който продължава около седем земни години.
В пръстените на Сатурн се появяват загадъчни „спици“
Астрономите очакват интересни данни, тъй като предишни изследвания са показали, че върху Сатурн постоянно падат огромни количества материал от пръстените на планетата. Например данните, получени от космическата сонда „Касини“, която е наблюдавала Сатурн и неговите пръстени, показват, че всяка секунда на планетата падат от 400 до 2800 килограма леден дъжд. Пли тази скорост пръстените могат да изчезнат след около 300 милиона години.
Откриха още седем спътника на Сатурн – те вече са 90
Междувременно Центърът за малки планети на Международния астрономически съюз публикува официални съобщения за откриването на седем нови спътника на Сатурн, които са получили временни обозначения S/2020 S 1, S/2006 S 9, S/2004 S 40, S/2019 S 2, S/2019 S 3, S/2020 S 2. Един от обектите все още е без индекс, тъй като първоначално погрешно му е присвоено названието S/2007 S 4, което вече е използвано за друг спътник – Anthe, и съобщението беше оттеглено. Така броят на спътниците на Сатурн достигна 90 и сега той има само два спътника по-малко от Юпитер: Юпитер грабна рекорда по най-голям брой луни в Слънчевата система.
Един от новооткритите обекти – S/2020 S 1, принадлежи към групата на инуитите по орбитални характеристики, докато останалите принадлежат към скандинавската (norse). След уточняване на орбитите те ще получат постоянни номера и имена.
Защо спътниците на Сатурн имат такава гладка повърхност
Изследване сочи, че лунотресения може да изглаждат повърхността на спътниците, които се въртят около газовите гиганти Юпитер и Сатурн. Новото обяснение не изисква наличието на течност на повърхността на ледените луни.
Стръмните хребети, заобиколени от относително гладки участъци, са обичайно явление в пейзажите на луните на Юпитер Европа и Ганимед, както и луната на Сатурн Енцелад. Въпреки че изследователите предполагат, че до това води потокът течност от ледените вулкани, загадка оставало как протича процесът при ниски температури на тези студени небесни тела.
Разкъсана луна се превърнала в пръстените на Сатурн
Новото обяснение не изисква наличието на течност на повърхността на ледените луни. Учените отдавна знаят, че някои от луните, обикалящи около Юпитер и Сатурн, са геоложки активни. Това е резултат от силното гравитационно влияние на планетите, което разтяга и притиска спътниците. Гравитацията причинява трусове, които разпукват кората и ледените повърхности на луните.
Лунотресенията могат да причинят и свлачища, за да помогнат за създаването на равни повърхности. Някои от сеизмичните събития са били достатъчно силни, за да вдигнат отломки, които след това се търкаляли надолу по склона, изравнявайки пейзажа.
„Открихме, че сътресението на повърхността от трусовете би било достатъчно, за да предизвика свлачища на повърхността. Това ще ни помогне да разберем как свлачищата могат да оформят повърхността на луната с течение на времето“, казват авторите на изследването.
Особено изненадващо било да се открие силата на тектонската активност и лунотресенията на Енцелад, тъй като повърхността на този спътник е по-малко от 3% от повърхността на Европа и около 1/650 от повърхността на Земята. Поради ниската гравитация лунните трусове на Енцелад може да са достатъчно силни, за да изхвърлят ледени отломки от повърхността направо в Космоса, пише Space.com.
