Учените предполагат, че във вътрешността на планетата Меркурий има слой от диаманти с дебелина до 15, а може би дори 18 километра. Хипотезата им се основава на данни от сондата "Месинджър". Екипът от китайски и белгийски учени е използвал тъй наречените температурни модели, за да изчисли диамантеното находище. Изследването вече е публикувано в научното списание „Нейчър".
Сложни експерименти с налягане и температура
Екипът е успял да подкрепи изчисленията си и експериментално: Използвайки технически много сложни тестове за налягане, изследователите са стигнали до същото заключение. Те са генерирали налягане до седем гигапаскала. Това съответства на тегло от над 70 тона на квадратен сантиметър.
Според авторите елементът сяра е изиграл особено важна роля при образуването на диамантите. В данните от сондата "Месинджър" те виждат, че сярата присъства в достатъчни количества на Меркурий. Съдържание на сяра от едва единайсет процента гарантира по-бързото образуване на кристали.
Авторите предполагат, че някога Меркурий е бил покрит с океан от магма. Графитът, образувал се от въглерода в този океан, се е издигнал на повърхността, а след охлаждането си се е превърнал в кора. Черно-сивият графит дава и тъмната повърхност на Меркурий. На дъното на магмения океан се е образувал първият слой от диаманти, дължащ се на преобладаващите там налягане и температура, както и на елемента сяра.
Слой от диаманти с дебелина до 18 километра
Постепенно магменият океан се е охладил до твърда мантия, на чието дъно се натрупали диамантите. Процесът на натрупване продължил с магма, издигаща се от ядрото към повърхността, докато диамантеният слой достигнал 15-18 километра на дебелина. Авторите обаче подчертават, че това са само предположения, основани на техните изчисления и експерименти.
Недостижими диаманти
Планетарният изследовател Филип Райс от Техническия университет в Мюнхен, Германия, смята, че образуването на диамантен слой действително е възможно при описаните условия. В крайна сметка това не е изненадващо, тъй като образуването на диаманти зависи от високи налягания и температури, а те са възможни на Меркурий. Въпреки това Райс, който специализира в областта на добива на космически ресурси, смята, че технически не е възможно находището да бъде експлоатирано.
Това е така, защото този диамантен слой се намира на дълбочина 485 километра. За сравнение, най-дълбокият сондаж на Земята е малко над 12 километра. Освен това Меркурий е планетата, която е най-близо до Слънцето, и затова е с температура до 480 градуса. Космическата сонда също така е изложена на силна радиация и по-силната гравитация на Слънцето. Поради тези екстремни условия досега към Меркурий са изпратени само две сонди. Трета - BepiColombo - пътува натам от 2018 г. и се очаква да навлезе в орбита около Меркурий през 2025 година. Тя може да събере допълнителни данни и да потвърди теорията за диамантения слой.
Източник: Дойче веле
