Китайският марсоход е открил относително свежи следи от вода в умерените ширини на Северното полукълбо на Червената планета. Тази влага може да е била донесена от полярните региони под формата на сняг преди половин милион години.
През 2021 г. китайската станция Tianwen-1 кацна на Северното полукълбо на Червената планета, доставяйки там марсохода Zhurong. Днес марсоходът вече е в „спящ“ режим, поради това, че слънчевите му панели са твърде плътно покрити с прах. Учените обаче продължават да анализират събраните от него данни.
Наскоро изследователите открили, че повърхността на малките стъпаловидни дюни, изследвани от марсохода, са съхранили следи от сравнително скорошно излагане на влага, които може да се датират между 1,4 милиона и 400 хиляди години. Очевидно водата е била пренесена от приполярните региони в умерените ширини под формата на сняг. Това е описано в нова статия, публикувана в списание Science Advances.
Следите от наличието на вода на Марс са многобройни и със сигурност може да се каже, че в далечното минало планетата е била пълна с влага. Едва по-късно загубата на атмосфера и глобалните промени в климата са я превърнали в сегашната ледена пустиня. Част от водата е излетяла, а някои количества са се запазили под формата на ледници на полюсите и в дълбочина, в отделни части – на повърхността. Последните глави от тази история са разкрити от марсохода Zhurong, работещ в равнината Утопия. Тук апаратът е изследвал няколко малки – с дължина 15 – 30 метра и високи около метър – стъпаловидни дюни.
Снимките показват, че дюните са покрити с плътна, напукана кора с дебелина няколко сантиметра. След като изпарил този материал с лазер, марсоходът определил неговия състав с помощта на бордовия спектрометър MarSCoDe и открил в него сулфати, силикати, хлориди, железни оксиди и други минерали, чиято поява обикновено се свързва с въздействието на вода. Съдейки по неголямата им дълбочина (1 – 2 сантиметра), те са се образували съвсем наскоро, вече в настоящия (амазонски) геоложки период на Марс.
Авторите на работата Цин Сяогуан, професор в Института по геология и геофизика на Китайската академия на науките, и колегите му отбелязват, че по това време умерените географски ширини трудно са можели да задържат достатъчно количество влага. Учените смятат, че тя е била донесена тук от полярните региони, когато там е имало активно топене на ледове. Работата е там, че оста на въртене на Марс прецесира с период от около 124 хиляди години и по това време полюсите са били ориентирани по-близо до Слънцето, което всъщност може да е предизвикало изпарението.
Спускайки се към по-умерените географски ширини, тази влага е застивала и падала под формата на сняг и се е топила на повърхността, образувайки наситена със сол вода. Тя не е могла да се съхрани дълго време, но е успяла да претърпи реакциите, необходими за образуването на хидратираните минерали, открити от марсохода. Така се е образувала плътна, напукана кора, покриваща стъпаловидните дюни на равнината Утопия. Ако описаната от професор Сяогуан и неговите съавтори картина е вярна, то подобни находки ще бъдат направени и в други райони в умерените северни ширини на Марс.
