Поток от комети и астероиди ще засипе планетата ни, заради проникването в гравитационните граници на Слънчевата система на звездата Глизе (Gliese 710).
Това обаче ще се случи след 1,3 милиона години, пише Lenta.ru, а данните са от мисията Гая (Global Astrometric Interferometer for Astrophysics).
Спътникът Гая на Европейската космическа агенция е изстрелян в космоса на 19 декември 2013 година с руската ракета-носител „Союз-СТ-Б” от космодрума „Куру” във Френска Гвиана. Обсерваторията заработи половин година по-късно с главна задача - изработване на оптически триизмерен модел, показващ мястото и преместването на звездите от Млечния път. Спътникът е подготвян 13 години, получените данни са впечатляващи, допълва БГНЕС.
Първият каталог на мисията Гая, пуснат през септември 2016 година, даде данни за разположението и яркостта на над милиард небесни светила в нашата галактика. С помощта на този каталог учените започнаха системно издирване на звезди, които биха могли да се окажат близо до слънцето. Последното изследване обхваща 300 хиляди звезди, чието разположение е проследено пет милиона години в миналото и е прогнозирано за същия срок в бъдещето.
Открити са общо 97 звезди, които ще се окажат на разстояние не повече от 1 милион светлинни години от Слънцето. Сред тях са 16 светила, които ще се приближат на разстояние по-малко от 400 хиляди астрономически единици от Слънцето и най-близо от всички ще се окаже Gliese 710.
Оранжевото джудже Gliese 710 е на около 4 милиона астрономически единици от Слънцето и сега не представлява опасност за Земята . Но след 1,3 милиона години ще навлезе в границите на облака на Оорт на радстояние 16 хиляди астрономически единици от Слънцето То е 1,7 пъти по-леко и 3,3 пъти по-малко, но и 33 пъти по-мрачно от Слънцето
Облакът на Оорт е най-отдалечената област на Слънчевата система, разположен е на разстояние от две хиляди до двеста хиляди астрономичеки единици от Слънето. Както показват теоретичните изчисления Глизе 710 неизбежно ще предизвика гравитационни смущения в тази област. Облакът на Оорт е източник на дългопериодичните комети и, по всяка вероятност определя гравитационните предели на слънчевата система – границите на сферата на Хил.
С помощта на спътника Гая специалистите предвиждат да проследят движениеоа на звездите за няколко десетки милиона години назад, за да определят вероятния кандидат за звезда, която може да предизвика кометен или астероиден удар като този преди 66 милиона години, когатто умрели динозаврите.
Част от кометите, включително достигащите десетки км в диаметър, ще се устремят към центъра на Слънчевата система. Ако Земята се сблъска дори само с едно от тези тела, катастрофата става неизбежна.
Навярно в следващите 1,3 милиона години човечеството ще успее да се сблъска с по-сериозна космическа заплаха, отколкото приближаването на Gliese 710.
Днес знаем как да се защитим от кометната и астероидната опасност, но за профилактика на заплахите не се прави фактически нищо.
Астероидната мисия на NASA ARM (Asteroid Retrieval and Utilization), която предвижда транспортиране на фрагмент от астероид на окололунна орбита, е под въпрос Теоретичните концепции предполагат да се промени траекторията или да се разруши опасното тяло, което се отправя към Земята. За това се предлага използването на лазерни или йонни оръдия, роботи, пилотирана мисия, друг астероид, ракетен удар.
Програмата DE-STAR (Directed Energy System for Targeting of Asteroids and exploRation), над която работи астрофизикът Филип Любин от Калифорнийския университет в Санта Барбара, предполага на потенциални обекти да ес въздейства с излъчване на масдиви от лазери, при което се променя траекторията на полета и се избягва сблъсъка със Земята. За тази цеб се използва механизмът на лазерната аблация – вешеществото се отделя от повърхността с изпарение или сублимация в резултат на което се променя траекторията
Всяка година NASA открива около 1,5 хиляди околоземни обекта. Сега агенцията се концентрира върху търсенето на по-малки астероиди с диаметър под 90 метра, като предполага оптимистично, че вече са открити около 90% около 90% от небесните тела с напречно сечение над 90 . Повечето от новите околоземни обекти се откриват по-малко от 15 дни предзи сближаването и затова сблъсъкът е само въпрос на време. Най-вероятно практическата задача за избягване на заплахата ще трябва да се решава от следващите поколения на Земята. Но още сега е разумно за се започнат някакви действия за избягване на заплахата от астероиди или комети.
