Една сутрин през март 1969 г. белгийско-американският художник Пол ван Хейдънк, както обикновено, идва в изложбената зала в Манхатън, където излага своите произведения, и случайно става свидетел на любопитен разговор между директора на галерията Луиз Дойчман и собственика Дик Уодъл.
- Защо не изпратим една от скулптурите на Пол на Луната? – предлага тя.
Преди Уодъл да успее да отвори уста, Ван Хейдънк прекъсва разговора.
- Полудяхте ли? Как ще направим това?
Но Луиз не се отказва:
- Не знам, но ще намеря начин.
И го намира.
"По-голям от Пикасо"
На 2 август 1971 г. астронавтът Дейвид Скот, член на мисията „Аполо 15“ (четвъртата човешка експедиция до Луната), поставил 8,5-сантиметрова алуминиева фигурка на астронавт близо до паркирания луноход, както и табела* с 14 имена на починали или загинали по време на космически и тренировъчни полети американски и съветски покорители на Космоса. Скулптурата се превърнала в първото и засега единствено произведение на изкуството, оставено от човек на повърхността на друго космическо тяло.
За Дейвид Скот тази инсталация била един вид почит към астронавтите и космонавтите, дали живота си в космическата надпревара (съперничеството в Космоса между САЩ и СССР от 1957 до 1975 г.). Ван Хайдънк не можел да си намери място от гордост, че е първият човек, „разказващ за света на хората извън пределите на техния дом“. Художникът вярвал, че скоро ще стане прочут и „по-голям от Пикасо“.
Портрет на Пол ван Хейдънк. Willy Bosschem; photo by Georges Jansoone / CC BY-SA 3.0
Но лунната композиция, наречена по-късно "Падналият астронавт", донесла повече нещастие, отколкото радост на всички, които имали нещо общо с нея. Галерията на Уодъл фалирала. На Дейвид Скот било забранено от НАСА да лети. Ван Хайдънк, обвинен в спекулации с космическата програма на САЩ, се завърнал в родната си Белгия.
Днес Скот е почти на 90, а Ван Хейдънк - на 96 години, но все още се смятат за несправедливо обвинени и доскоро „точели зъб“ един на друг. Slate.com разказва сложната история на създаването на едно от най-малките, но много значими за произведения на изкуството за космическата ера, базирана на разговори със Скот и Ван Хейдънк. Публикуваме я със съкращения.
Изгряването на „Падналия астронавт“
През 1961 г. президентът на САЩ Джон Ф. Кенеди обявил, че Америка ще отиде на Луната. През същата година Ван Хейдънк организирал първото си космическо шоу в Белгия. Той показал на белгийците скулптури, вдъхновени от нарастващата международна идея за изследване на Космоса: астронавти в средновековни доспехи (той ги нарича "Астроси"), безформени извънземни пейзажи, космическо дете. Много хора харесали изложбата и художникът бил поканен в Ню Йорк.
Там, в една от галериите, той срещнал Луиз Дойчман, която била обсебена от изследването на Космоса. Преди да заеме мястото на арт директор в частната галерия на Дик Уодъл, тя се занимавала с реклама на Медисън авеню и била позната с много известни личности, включително от областта на космонавтиката.
Когато Дойчман предложила на Ван Хейдънк да изпрати негово произведение в Космоса, той бил изненадан и се отнесъл към предложението скептично. Но Луиз успяла да го убеди и месец по-късно художникът започнал да прави първите скици на „лунната скулптура“.
Следвайки указанията на Дойчман, Ван Хейдънк отлетял за нос Кенеди (сега Кейп Канаверал) и резервирал стая в хотел Cape Colony Inn на Какао Бийч (сега Ла Куинта), който обслужвал основно гости на НАСА, ВИП лица и представители на медиите. Художникът се опитал да се свърже с екипа на „Аполо 15“ по различни начини, но всеки път се натъквал на бариера от страна на Американската космическа агенция.
Лъч надежда за положителен резултат проблеснал, когато Ван Хейдънк се срещнал с човек с прякор Пратеника - пенсиониран професионален голфър с връзки с НАСА. Мнозина в космическия свят поддържали връзка с Пратеника и пазели неговата анонимност: в статии в Art News и New York Times, дори в официални документи на НАСА се споменавало само прозвището му.
Пратеника направил чудо за Ван Хейдънк.
„Свързах се с екипа на „Аполо 15“, на който беше показана книга за мен и се разбрахме да вечеряме в ресторант“, спомня си художникът. Това се случило на 2 юни 1971 г., само осем седмици преди старта.
„Дейвид Скот се изправи и представи останалите на масата: Джеймс Ъруин, пилот на лунния модул на мисията; съпругата му Мери Елън и трите им деца. Когато се запознахме, клиентите на ресторанта ни зяпаха. По това време астронавтите бяха много известни“, казва белгиецът.
Екипажът на "Аполо 15". От ляво надясно: Скот, Уордън, Ъруин. Снимка: NASA / Public Domain
В края на обяда Ван Хейдънк разказал за идеята за изпращане на скулптура на Луната и похвалил Скот и Ъруин за проявения към нея интерес.
„Вие сте като рицарите, живели през Средновековието — астронавтите на Свещения Граал - казах им. Закачаха ме: „Весел човек! Да отнесем скулптурата му на Луната! ” Обадих се на галерията си и прошепнах: „Съгласни са!” – споделя спомените си художникът. - Бързо заминах в Белгия и сглобих със сина си малък прототип на Aстрос: човек от гипс и плексиглас, а след това се върнах в Америка.“
Концепцията на Ван Хейдънк не отговаряла на философските възгледи на Скот и астронавтът предложил скулпторът да направи паметник, свързан непосредствено с имената на изследователите на Космоса.
„Искахме да почетем паметта на момчетата, загинали в космическата надпревара, и паметта на нашите съветски колеги“, казва Скот.
Белгиецът взел предвид изискванията на НАСА относно товара, превозван от астронавтите на борда на кораба, така че трябвало да създаде достатъчно малка скулптура, която да бъде незабележима.
Когато образът на бъдещото творение вече се появил в главата на Ван Хейдcнк, художникът бил изправен пред проблем. Трябвало да намери подходящ материал за своята инсталация. Скулптурата трябвало да бъде здрава, за да „оцелее“ на Луната, тоест да издържи на високи и много ниски температури (през деня температурата на нашия спътник достига +127 градуса по Целзий, през нощта -173).
„Лунният астронавт трябваше да е малък, да няма никакви расови или полови характеристики: да не е черен, нито бял, нито мъж или жена, и в същото време да издържа на силен студ и топлина“, обяснява художникът.
Ван Хейдънк потърсил помощ от леярна в Бруклин, която се занимавала с производство на метални конструкции.
Алуминиева статуетка на "Падналия астронавт". Collection M HKA, Antwerp / Paul Van Hoeydonck
Брус Гитлин, 70-годишният ръководител на леярната Milgo/Bufkin, споделя спомените си за това, как е създаден „Падналият астронавт“.
„Когато Пол дойде при мен, той носеше кълбовидна, подобна на хуманоид фигурка. Искаше да ѝ придаде по-човешки вид и в същото време - някаква абстракция. В резултат на това астронавтът беше създаден от алуминий, който направих със собствените си ръце.
Жителят на Луната
Да подготви „лунния човек“ на Ван Хедънк за полет, била „една от хилядите задачи“, които Дейвид Скот трябвало да реши в последния момент преди старта на мисията на 26 юли.
„Как малката скулптура се вписа във всички предмети, вероятно никога няма да си спомня. Помня само, че се намираше в моя джоб, когато стигнахме до Луната“, споделя Скот.
На 30 юли 1971 г. лунният модул кацнал в района на Хадли-Апенин, между криволичещо дере и хребет от стръмни планини. Скот и Ъруин прекарали почти три дни на повърхността на нашия спътник, а пилотът Алфред Уордън останал на орбита. В продължение на 67 часа астронавтите събирали проби от лунната повърхност и тествали за първи път лунния автомобил (Скот изминал почти 28 километра с него).
NASA / David Scott / Public domain
„Времето на Луната не се възприема така, както на Земята. Научната работа, която извършихме тренировъчен режим у дома, отне много повече време на повърхността на спътника. Никой не знае защо е така. Може би бяхме прекалено внимателни“, казва Скот.
Отреденото време за пребиваване на лунната повърхност свършило, но Скот успял да отдели минута, за да установи композицията на „Падналия астронавт“.
„Оставаше ми да поставя камера на 20 метра от модула, за да запише нашия старт, да сложа малкия астронавт, да поставя табелата и да снимам - споделя Скот. - По време на мисията направихме над 1100 снимки, всички от които бяха получени без помощта на експонометър и далекомер. Затова трябваше да се опитам да направя добра снимка на „Падналия астронавт“: малцина знаеха за нашето начинание с Пол, а снимката на статуетката и табелата беше доказателство.“
Пет часа след инсталирането на „Падналия астронавт“ американците били на път за дома.
Художникът срещу астронавта
Неразбирателството между автора на художествената композиция и астронавта, оставил я на Луната, започнало почти веднага след завръщането на „Аполо 15“ на Земята. Дейвид Скот публично споменал паметника само веднъж на голяма пресконференция, свикана на 12 август 1971 г., пет дни след края на мисията. За мнозина, включително НАСА, тази новина била изненада.
На среща с репортери Скот не разкрил името на скулптора, създал „Падналия астронавт“. Нямало и официално съобщение за пресата от НАСА. Скот предпочитал да разглежда композицията като „мемориал от анонимен автор“ и смятал, че Ван Хейдънк ще разбере позицията му и ще се съгласи.
Дните минавали, а Ван Хейдънк започнал да се тревожи и да се възмущава на Скот. В крайна сметка художникът прекрасно разбирал, че името му ще отиде в забвение и светът никога няма да разбере, че именно той е скулпторът, чието творение за първи път в историята е поставено извън пределите на Земята.
NASA / Public Domain
На 21 септември 1971 г., когато астронавтите от Аполо 15 пристигнали в Белгия за научна конференция, Ван Хейдънк се срещнал с екипа.
„Закусвах с астронавтите в Брюксел - спомня си той. - Тогава Дейвид Скот ми каза, че трябва да пазя скулптурата в тайна за една година."
Художникът малко омекнал, когато чул за толкова кратко време. Освен това самолюбието му било утешено от снимка на изстрелването на „Аполо 15“, подарена му от екипажа с автограф: „Благодарни сме за Вашия принос в нашия полет и за просперитета на света“.
Ван Хайдънк се успокоил малко след срещата с астронавтите, но все още бил потиснат от името на инсталацията. Той искал името ѝ да олицетворява „пътя на човека към звездите“, „завладяването на нови хоризонти“, „човечеството като цяло“, а не смъртта.
„Никой не ме попита как бих искал да кръстя скулптурата. „Падналият астронавт“ определено е идея на Скот“, пише по-късно Ван Хейдънк до своя нюйоркски адвокат Хари Торчинър.
Отношенията между астронавта и художника се влошили допълнително на 29 ноември. На този ден ван Хейдънк прочел писмо от екипажа на Аполо 15:
„Смитсъниън се обърна към нас с молба да придобием точно копие на Вашата скулптура, която оставихме на Луната. Решихме, че това е добра идея, ако, разбира се, сте съгласен. Институтът иска да получи точно копие на "Падналия астронавт", тоест да е с абсолютно същия размер, изработен от същия материал, да има същия външен вид като оригинала. Основното е, че същият работник трябва да го направи. Те са готови да го купят."
Писмото на астронавтите обидило Ван Хейдънк цели два пъти. Първо, Смитсъниън трябвало да се свърже с астронавтите, а не директно със скулптора, тъй като името на художника било секретно; второ, в писмото Ван Хейдънк се споменава като „работник“.
„Наричаха ме „работник“. Аз не съм работник, а художник. Отговорът ми към астронавтите беше гневен: „Ако се гордеете, че сте били на Луната, тогава аз се гордея, че там е инсталирана моя скулптура. Аз съм човекът, който я направи, по дяволите."
В крайна сметка желанието да внесе принос в изкуството надделяло над гордостта. Ван Хейдънк създал две копия на „Падналия астронавт“: едното дал на Смитсъновия институт, второто подарил на белгийския крал Бодуен.
Работата върху копието убедило Ван Хейдънк, че е време да се оповести името му публично. Художникът бил подкрепен от колегите си. Дик Уодъл и Луиз Дойчман уредили интервю за CBS News.
„Стигнахме до заключението, че най-доброто време за интервю е следващият полет до Луната („Аполо 16“, 1972 г.). Телевизионният журналист Уолтър Кронкайт трябваше да съобщи, че аз съм човекът, който е направил лунната скулптура“, спомня си Ван Хейдънк.
На 9 март 1972 г. той предупредил Скот, че ще излезе от сянката на тайната и най-накрая ще каже на света, че е първият човек, „чието творение се намира извън пределите на Земята“. Скот отговорил на скулптора на 20 март:
„Вероятно ще ви бъдат задавани въпроси за целта на инсталацията, на някои от тях само ние можем да отговорим смислено... Надяваме се да избегнем всякаква реклама и пропаганда от Ваша страна.“
„Анонимността беше част от нашия план. Не искахме никаква публичност или реклама - за нас беше важно да почетем паметта на нашите колеги на Луната", обяснява Скот.
История за продан
Когато името на Ван Хейдънк вече било официално свързано с „Падналия астронавт“, белгиецът се ободрил и си възвърнал оптимизма: художникът разчитал на слава и мислел, че ще има възможност да реализира старите си проекти: да създаде футуристичен „Астрос“ и други скулптури на космическа тема, които той нарича „Мутанти“ и „Роботи“.
Но мечтаните видения на Ван Хейдънк не продължили дълго.
„Хората мразеха „Падналия астронавт“ - споделя художникът 40 години по-късно. - Не им хареса, че около скулптурата се вдигна толкова шум.“
На 19 септември 1972 г. двама инспектори на НАСА отпътували до Антверпен, Белгия, за да разпитат Ван Хейдънк за „Падналия астронавт“.
„Срещнах се с тях в адвокатската кантора. Разпитът продължи близо два часа. Питаха ме дали съм получил пари от продажбата на копия на скулптурата, на кого съм ги продал, къде е произведен материалът за тях“, спомня си белгийският художник.
Брус Гитлин, собственикът на фабриката Milgo/Bufkin, си спомня серия от натрапчиви телефонни обаждания от инспектори на агенцията веднага след пускането на малка партида копия на скулптурата.
„Позвъниха ми от НАСА и поискаха да спра пускането на копия на „Падналия астронавт“, попитах ги защо, на което те отговориха еднозначно: така трябва. Знаете ли, отговорът им беше нещо от рода „ако не спреш, ще имаш проблеми със закона“.
Собственикът на галерията Уодъл и Ван Хейдънк успели да убедят Гитлин да направи само 50 дубликата на скулптурата.
Наследството на „Падналия астронавт“
Наследството на „Падналия астронавт“ било мрачно. Планираната серия от репродукции създава негативна репутация както на галерията, така и на художника.
Доходите в частната галерия рязко спаднали. Дик Уодъл изпаднал в депресия, развел се със съпругата си и починал през 1974 г. на 50-годишна възраст. Ван Хейдънк продължил да се занимава с изкуството си, но вече у дома си, в Белгия, където не получил широка слава.
След вътрешно разследване Скот бил отстранен от космически полети, Алфред Уордън бил прехвърлен на служба на земята, работил в различни технологични предприятия, а Джеймс Ъруин подал оставка, станал проповедник и до смъртта си през 1991 г. се занимавал с издирването на останки от Ноевия ковчег на планината Арарат в Турция...
* Скот сам изработва табелата с 14-те имена на астронавти и космонавти; решението да добави такъв елемент към лунната скулптура било негово.
