Голяма част от галактичните космически лъчи, достигащи Земята, произлизат от близки купове масивни звезди. До този извод са стигнали учени при наблюдения с научния инструмент CRIS (Cosmic Ray Isotope Spectrometer) на спътника ACE (Advanced Composition Explorer) на НАСА. Изследването на астрофизиците е публикувано в сп. Science.
Станцията ACE работи повече от 17 години. За това време тя е успяла да открие повече от 20 близко разположени галактични източника на космически лъчи, по-конкретно в OB-асоциацията Скорпион – Центавър.
Тези обекти се явяват най-вероятните източници на радиоактивни изотопи желязо-60 на Земята. За разлика от стабилния желязо-56, изотопът желязо-60 има период на полуразпад 2,6 милиона години. Съхранените на Земята такива изотопи имат извънземен произход, а времето на живот на изотопите ограничава разстоянието от Земята до техния източник.
Според учените изотопите желязо-60 се образуват в резултат на взрив на свръхнови, които протичат веднъж на няколко милиона години. Периодичността на такива събития съвпада с наблюдаваното на Земята съдържание на желязо-60 и продуктите от техния разпад.
Но радиоактивните изотопи достигат до Земята не след взрив на някоя свръхнова, а в резултат на ускорение на продуктите на нейния разпад от ударната вълна от избухване на друга свръхнова (времето на задържане между събитията е от сто хиляди до няколко милиона години).
Космическите лъчи представляват високоенергийни елементарни частици и атомни ядра, достигащи Земята. Обикновено такива частици са представени от протони и хелиеви ядра. По своя произход те се разделят на четири групи – слънчеви, междупланетни, галактични и извънгалактични.
