Учените са използвали данните от космическата мисия Gaia за съставянето на нова карта на външния диск на Млечния път и са открили свидетелства за съществуващи по-рано спирални ръкави на нашата галактика. Резултатите от изследването са публикувани в изданието Monthly Notices of the Royal Astronomical Society: Letters.
Главната задача на обсерваторията Gaia на Европейската космическа агенция (ESA) е съставянето на подробна карта на разпределението на звездите в нашата галактика с отчитане на тяхното движение.
Изследователи от Испания и Великобритания са анализирали информацията, събрана от обсерваторията от декември 2020 година, и са съставили схема, върху която са открили отражение на много неизвестни преди въртящи се нишковидни структури в края на галактичния диск.
Освен това тяхното количество се оказало прекалено голямо, за да обясни появата на минали взаимодействия с малките галактики спътници, както предполагат общите модели на образуването на Млечния път. Авторите смятат, че това са остатъци от приливни ръкави от диска на Млечния път, които в различно време са били възбуждани от спътниковите галактики.
Млечният път сега е заобиколен от около 50 такива спътника и в миналото е погълнал множество други. Смята се, че сега структурата на нашата галактика се нарушава от галактиката джудже Стрелец, но в по-далечно минало тя е взаимодействала с други спътници, като например галактиката Гая-Енцелад, известна също като „галактика наденица“, чиито отломки са се разпръснали в покрайнините на Млечния път.
В по-ранно изследване на същата група учени, ръководена от Шервен Лапорт от Института по космически науки на Университета в Барселона, е установило, че една от нишковидните структури във външния диск съдържа звезди, които са предимно по-стари от осем милиарда години. Тоест тя не би могла да се образува при взаимодействие само с едната сравнително млада галактика Стрелец.
„Смятаме, че дисковете реагират на ударите на спътниците, които създават вертикални вълни, които се разпространяват като кръговете в езеро“, казва Лапорт в прессъобщение на Кралското астрономическо дружество.
Алтернативен поглед върху образуването на нишковидните структури предполага, че те фиксират гребените на мащабни вертикални кривини в диска на Млечния път.
За да установят коя от двете хипотези е вярна, авторите планират да продължат изследванията с телескопа „Хершел“ на Канарските острови. Специална програма предвижда изследване на звездното население във всяка една от структурите.
"Обикновено тези области на Млечния път остават слабо разбрани поради праха, който силно закрива голяма част от междинната плоскост на галактиката. Въпреки че прахът влияе на яркостта на звездите, неговото движение остава неизменно. Бяхме много развълнувани да видим, че данните за движението на звездите ни помогнаха да открием тези нишковидни структури", обяснява Лапорт.
По думите му сега остава да се изясни какво представляват те, как са се появили, защо в такова голямо количество и какво могат да ни разкажат за Млечния път, неговото формиране и еволюция, заключава РИА Новости.
Карта на движението на звездите в Млечния път, построена въз основа на данни от космическата обсерватория Gaia. С черно и лилаво са обозначени областите със значително движение, с жълто – областите на сравнително ниско движение. Големите нишковидни дискови структури в средната плоскост на галактиката са обозначени с линии. Долу вляво са галактиките спътници Магеланови облаци, вдясно – разкъсаната на части галактика джудже Стрелец.
Изображение: Laporte et al. / (CC BY 4.0)
