Станцията „Нови хоризонти“ е наблюдавала ултравиолетовото лъчение от две звезди през атмосферата на Плутон, съобщава НАСА.
При преминаване на лъчението през газовата обвивка на планетата джудже то избледнявало. Това, заедно с данните за преминаването на слънчевата светлина през атмосферата на Плутон, позволило на учените да уточнят нейния строеж и състав.
Оказва се, че горните слоеве на атмосферата съдържат главно азот и метан и са с 25% по-студени от разположените по-ниско. Скоростта на загубата на азот от газовата обвивка на планетата джудже се е оказала хиляда пъти по-бавна, отколкото са смятали учените преди.
Преминаването на излъчването през атмосферата на планетата джудже е фиксирано с помощта на спектрометъра Alice на станцията „Нови хоризонти“. Това се е случило четири часа след минималното сближаване на апарата с планетата джудже, когато „Нови хоризонти“ се е намирал на разстояние 320 000 километра от нея.
По-рано екипът на „Нови хоризонти“ стигна до извода, че една от неправилните луни на Плутон (Хидра, чиято дължина достига 50 километра) почти изцяло се състои от воден лед. До този извод учените стигнали, като анализирали спектрите от нея, Плутон и Харон. Причината за това според учените е, че Хидра се е образувала в резултат на сблъсък между две ледени тела.
Също така учените са установили, че Плутон взаимодейства със слънчевата светлина не като комета, а като планета. Също като Земята, планетата джудже има дълга йонна опашка, която достига дължина 118 700 километра (това е равно на три радиуса на Плутон) и съдържа тежки йони от нейната атмосфера.
На 14 юли 2015 година станцията „Нови хоризонти“ прелетя покрай Плутон на минимално разстояние от 12 500 километра със скорост около 14 километра в секунда.
Очаква се космическият апарат да завърши работа в средата на 20-те години. Основна задача на програмата „Нови хоризонти“ се явява изучаването на системата на Плутон. Сега станцията продължава своя полет в пояса на Кайпер, където през януари 2019 година ще се срещне с обекта 2014 MU69.
