Днес Луната е единственото небесно тяло, което човекът действително е помирисал. Астронавтът от „Аполо 17“ Юджийн Сърнън е оценил аромата на образците от нейния прах, когато ги занесъл на борда на спускаемия модул. По думите му той силно миришел на барут. Това потвърдили и другите участници в програмата.
Снимка: NASA/Goddard/Lunar Reconnaissance Orbiter
Йоните на водорода, хелия и други химични елементи, комбинирани със силициев диоксид в лунната почва, се разпадат и се разсейват при контакт с кислород. Това причинява специфична миризма - като на барут или влажна пепел в угаснала камина. Но когато почвата била донесена на Земята, лунните аромати били изветрели.
Снимка: NASA/Johns Hopkins University Applied Physics Laboratory/Carnegie Institution of Washington
Меркурий, най-близката до Слънцето планета, ще мирише идентично с Луната. По своя химичен състав той е подобен на земния спътник, въпреки че е по-голям. Там също няма осезаема атмосфера: отнесена е от слънчевия вятър. А меркурианският прах вероятно ще може да се помирише само в лабораторни условия.
Венера
Условията на Венера никак не са привлекателни, защото там от температурата и налягането се топи оловото. Атмосферата на планетата се състои главно от въглероден диоксид, а повърхността ѝ е покрита с плътни облаци от сярна киселина. В лабораторни условия тя обикновено няма миризма, но горещата венерианска пещ излъчва остра, кисела, задушаваща воня.
Снимка: NASA/JPL-Caltech
Серният диоксид добавя към миризмата на Венера нотки на тлеещ кибрит, а сероводородът – на развалени яйца. Към всичко това можете да добавите аромата на фосфин - той мирише на развалена риба.
Марс
Марс има много тънка атмосфера и е почти невъзможно да усетите миризми там.
Снимка: NASA/JPL-Caltech
Ако упорствате, можете да доловите аромат на сяра със сладникави нотки - нещо като изгоряла кибритена клечка. И вездесъщия сероводород с неговия шлейф от развалени яйца. Освен това прахът на Марс съдържа окислено желязо и поради това има ръждив привкус и мирис.
Юпитер
Юпитер е газов гигант, съставен главно от водород и хелий. Тези вещества нямат мирис. Но също така в химичния състав на планетата в големи количества влизат сероводород, амоняк и фосфин.
Снимка: NASA’s Goddard Space Flight Center
Така че, ако се озовете в атмосферата на Юпитер (при условие че сте неуязвими), ще почувствате чудовищна воня: смес от миризмата на развалени яйца и чревни газове (сероводород), урина (амоняк) и гнила риба (фосфин). На места на Юпитер се срещат и облаци от отровен циановодород, ухаещи на горчиви бадеми и марципан. Впрочем, в зависимост от концентрацията, може да произведе и аромат, сравним с този на стари маратонки.
Сатурн
Сатурн мирише горе-долу по същия начин. Само че миризмата на урина и почистващи препарати е малко по-силна, тъй като амонячните облаци в горните слоеве на атмосферата са по-мощни от тези на Юпитер.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/SSI
Освен това тук има натрупвания на амониев хидросулфид, така че към горните аромати се добавя характерната миризма на боя за коса.
Титан
Титан е най-големият спътник на Сатурн. И това е единствената луна в Слънчевата система, която има своя атмосфера. Състои се от 98,6% азот. За сравнение: на Земята той е 78% и не мирише на нищо.
Снимка: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute
Но вместо кислород на Титан има въглеводороден смог, по-специално - метилацетилен (това е пропин, ракетно гориво) и цианоацетилен. Така че той мирише на бензин, на голяма бензиностанция.
Уран и Нептун
Уран и Нептун са подобни по химичен състав на Юпитер и Сатурн, но те са по-студени от газовите гиганти. Тези планети са изградени от водород, хелий и в по-малка степен метан. Амонякът е скрит тук в по-дълбоки слоеве, така че миризмата на урина не е толкова силна.
Снимка: NASA/JPL
Но съдържанието на сероводород в атмосферите на ледените газови планети е малко по-високо от това на по-близките до звездата, така че има по-силна миризма на развалени яйца и чревни газове.
Снимка: NASA/JPL
На Нептун изобщо бушува цяла вихрушка от сероводород – тя върлува около Голямото тъмно петно на планетата, за което астрономите смятат, че представлява падина. Можете да опитате да го запалите, но няма да има пожар: липсва кислород.
Кометата 67P/Чурюмов-Герасименко
Спускаемият апарат Philae на Европейската космическа агенция кацна на комета за първи път в историята през ноември 2014 г. и анализира нейния химичен състав. Оказа се, че основно тънката атмосфера на 67P/Чурюмов-Герасименко се състои от въглероден диоксид, който не мирише.
Снимка: ESA/Rosetta/NAVCAM / CC BY-SA 3.0
Но там все още пак има привкус на амоняк (урина), серен диоксид (запален кибрит), циановодород (горчиви бадеми, марципан) и сероводород (развалени яйца).
Стрелец B2
Стрелец В2 (Sagittarius B2, Sgr B2) е далечен облак от газ и прах, който се намира на 26 хиляди светлинни години от нас в галактичния център. Състои се от водород, както и гликолалдехид (сладникава миризма), етилов спирт, формалдехид (отвратителната миризма на болници, лекарства и нови мебели), мравчена (остра миризма) и оцетна киселина. Но в този облак на места можете да намерите и по-изискани аромати - етилформиат, ухаещ на ром и малини, и n-пропилцианид, ухаещ на ром. Но по-добре да не опитвате тези вещества на вкус, защото са отровни.
Снимка: ESO/APEX & MSX/IPAC/NASA
За разлика от атмосферите на планетите, в Космоса е невъзможно да се усетят миризми, защото там цари вакуум. Освен това частиците в облаците като Стрелец B2 са твърде разредени. И за да помиришете такива обекти, ще ви трябват наистина големи ноздри.
