Ако не знаете яркостта на космически обект, ще бъде много трудно да определите на какво разстояние се намира той. А тъй като във Вселената има много неща, чиято точна яркост досега не сме успели да изясним, то можем да грешим и в определянето на разстоянието до тях.
Пряко доказателство за това е ново изследване на астрономите начело със Скот Лучини от Университета на Уисконсин-Мадисън. Учените са установили, че Магелановият поток – гигантска ивица от междузвездни облаци неутрален водород около Млечния път – може да е много по-близо до нас, отколкото сме смятали.
Тази структура представлява огромен високоскоростен поток от газ, който почти изцяло обкръжава нашата галактика. Магелановият поток изхожда от Големия и Малкия Магеланов облак – галактики джуджета, които са спътници на Млечния път. Тези Облаци се въртят един около друг и в резултат ще бъдат погълнати от нашата галактика, тъй като те (заедно с Магелановия поток) бавно, но сигурно се сближават с Млечния път.
Сега учените смятат, че нашата галактика ще погълне Магелановите облаци и ще се слее с Магелановия поток значително по-бързо, отколкото сме смятали по-рано.
Авторите на изследването са използвали астромически модели, за да разберат как се е формирал и еволюирал Магелановият поток за 3,5 милиарда години и са установили, че той може да е пет пъти по-близо от предишните изчисления.
„Произходът на Магелановия поток беше голяма загадка в последните 50 години. Ние предложихме ново решение с нашите модели. Изненадващо моделите „приближиха“ Потока към Млечния път“, отбелязва Скот Лучини.
В предишно изследване учените предсказали, че Потокът трябва да е заобиколен от корона топъл газ. Сега те са изпълнили ново моделиране, което включва такава корона, и са създали нов модел на Магелановите облаци, според който те се въртят един около друг само за три милиарда години.
Както показала симулацията, преди около три милиарда години Магелановите облаци са се събрали и са започнали да се въртят така, че изхвърляният от тях поток – въпросният Магеланов поток – се оказал насочен в посока към нашата галактика. С времето най-близката част от този поток се е приближила на разстояние едва 65 000 светлинни години от Слънцето. Преди се смяташе, че това разстояние е от 325 хил. до 650 хил. светлинни години.
„Преразгледаното разстояние променя нашите представи за Потока. Това означава, че нашите оценки на много свойства на Потока, такива като маса и плътност, е необходимо да бъдат преразгледани“, допълва Ендрю Фокс, съавтор на изследването.
Резултатите означават, че газът в Магелановия поток вероятно ще започне да се слива с Млечния път по-рано от смятаното. Активното претакане на вещество от Потока в Млечния път в резултат може да доведе до локален изблик на звездообразуване. Според изчисленията на изследователите този процес ще започне след около 50 милиона години – доста скоро според космическите мерки.
Получените данни означават също, че астрономите имат ново място за търсене на звезди, които трябва да се намират в Магелановия поток. Такива звезди следва да се преместват от Магелановите облаци заедно с излъчвания от тях газ, но засега са идентифицирани едва някои от тях. Моделът на учените показва, че просто сме търсили на грешно място.