Луната често ни се струва сива, или пък жълта… Или пък не? Какъв е все пак цветът на нашия спътник?
Всъщност специалистите смятат, че е съвсем нормално да смятаме Луната за сива или бяла, или жълта. Всичко зависи от вашата точка на наблюдения, какво е при вас времето, къде се намирате в света и колко е чист въздухът, отбелязва Scientific American.
Когато гледаме снимки, направени по време на лунните мисии, пейзажът изглежда доста мрачен. В сравнение със Земята, която е много ярка и цветна, Луната без атмосфера и вода изглежда съвсем лишена от цветове.
И какво има на Луната? Магнезий, желязо, титан, калций, алуминий, кислород, силиций, фелдшпати и пироксен. Като прах тези материали са предимно матовосиви на цвят. Ето защо истинският цвят на спътника е сив.
Но от Земята ние невинаги виждаме Луната сива. Това се дължи на отражателната способност на нашия спътник и на атмосферата на Земята. Когато Луната тъкмо се издига над хоризонта, тя има оранжев оттенък. Колкото по-високо се издига, толкова по-бледа става. Причината е в това, че слънчевата светлина и отразената от Луната светлина преминават през нашата атмосфера, която не се явява кристално чиста.
Близо до хоризонта атмосферата е по-плътна, затова Луната става по-бяла, издигайки се бавно нагоре. Ярката светлина се разсейва от частиците в нашата атмосфера, което значително затъмнява външния вид на земния спътник.
Изображението, което виждате горе, е било Астрономическа снимка на деня на НАСА на 16 февруари 2006 година. Обяснението под изображението също отбелязва, че от Земята Луната обикновено се вижда в нюанси на сиво или жълто. Но малките цветови разлики са силно преувеличени, за да се направи това драматично мозаечно изображение. Познатото Море на спокойствието (Mare Tranquillitatis) е синята зона вдясно от центъра.
Белите линии се излъчват от кратера Тихо долу вляво, докато лилавите тонове изпъстрят кратера Коперник вляво от центъра. Макар и преувеличени, се признава, че различните цветове съответстват на реални разлики в химическия състав на лунната повърхност - сините нюанси разкриват богати на титан области, докато оранжевите и лилавите цветове показват региони, относително бедни на титан и желязо. Създадени на базата на скални проби от мисиите на „Аполо“, подобни многоцветни изображения са използвани за изследване на глобалния състав на повърхността на Луната.
