Американската космическа сонда Juno, изстреляна през 2011 година, започва приближаване до Юпитер. Очакват се най-добрите правени някога снимки на гигантската планета.
Евентуално деградиране на фотоволтаичните клетки под действието на заредените частици в космическото пространство и замърсяването няма да попречи на завършването на мисията на сондата, съобщи НАСА.
В най-лошия случай американската космическа агенция ще деактивира част от инструментите или няма да ги включва едновременно.
Ръководителят на мисията Скот Болтън споделя, че „соларнита панели са конструирани за работа и при много ниски температури, и при високи нива на радиация. Освен това те са защитени от дебел слой стъкло. Взели сме под внимание при разработване на сондата хипотетичната възможност тяхната ефективност да се понижава поради някакви причини. В такива случаи, ако енергийните загуби надхвърлят очакванията ни, ние може да намалим консумацията на енергия с временно изключване на някои инструменти ".
Според ученият няма нищо такова, надеждите на НАСА са това да не се случи и сондата да може да работи изцяло през следващите дни на мисията и да няма проблеми с енергияга.
Освен това енергийните апетити на Juno може да спаднат след мине половината от времето от работата на сондата по време на основната част от мисията, когато част от инструментите приключат своя жизнен цикъл и излязат от строя.
"Тези инструменти, които са в нашия "бункер "трябва да живеят до края на мисията. От друга страна, освен тях имаме няколко устройства, които бяха добавени в крайните етапи на проектиране на „Джуно” и те не са защитени от въздействието на радиация на Юпитер. Очакваме много от тях да не доживеят до средата на времето, през което сондата ще работи в орбита около планетата", продължава Болтън.
Сондата стана най-отдалечилият се от Земята "слънчев" космически летателен апарат.
Сред тези инструменти, за съжаление, са и двете камери на междупланетната станция, работещи във видимия и инфрачервения диапазон. От друга страна, според Болтън, настоящите прогнози на НАСА показват, че тези устройства могат да живеят много по-дълго, отколкото се очакваше първоначално.
Отговаряйки на въпроси на журналисти Болтън каза, че всички инструменти на сондата, в допълнение към камерата и спектрометъра, изображения от които НАСА вече представи на обществеността, бяха успешно тествани по време на срещата с Юпитер. Техните заключения ще бъдат представени по-късно, тъй като засега само специалистите имат достъп до тях.
Juno стартира на 5 август, 2011 г., а пристигането на Юпитер е насрочено за месец юли тази година. Сондата прелетя до Юпитер не по най-прекия път, а след като направи кръг около Слънцето и Земята, използва притеглянето на нашата планета за допълнително ускорение. През октомври 2013 г., по време на прелитането край Земята, Juno се превключи в авариен „спящ” режим, но специалистите от Southwest Research Institute - създатели на сондата, успяха да спасят устройството по-късно.
Предвижда се Juno да достигне орбитата на Юпитер на 4 юли в 02:29 часа UTC. Основната задача е да се изследва химическият състав на планетата: по-специално устройството ще направи оценка на количеството кислород и вода. Това ще позволи да се стесни кръга от хипотези за процеса на формиране на газовия гигант. Според настоящите изчисления на НАСА "Юнона" ще направи минимум 37 обиколки около Юпитер, по време на които сондата ще изучават облаците на Юпитер, ще научава какво се крие зад тях и ще опита „да усети” неговото магнитно поле.
Миналата година с помощта на космическия телескоп "Хъбъл" бяха получени нови снимки на Юпитер, включително мистериозното му Голямо червено петно. Тогава бе съставена нова карта на планетата гигант от Слънчевата система. Сегашните изследвания значително ще надхвърлят приближението на "Хъбъл".
Подобни наблюдения на планетите са предназначени за изучаване на движението на ветровете, облаците, бурите и химичния състав на атмосферата.
