Един от най-издръжливите микроби на Земята може да оцелее близо до повърхността на Марс много по-дълго, отколкото се смяташе досега, сочи ново изследване. Получените данни повишават вероятността на Червената планета все още да съществува микробен живот. Подробности за изследването са публикувани в списание Astrobiology.
Марсианската среда е сурова. В средните географски ширини условията са много сухи и ледени (–63°C), а повърхността постоянно е бомбардирана от космическа и слънчева радиация. За да разбере дали животът може да оцелее при такива условия, екип, ръководен от Майкъл Дейли от Школата по медицина на Университета за здравни науки в Мериленд, първо се опитал да определи границите на оцеляване на микробния живот в условията на йонизиращо лъчение.
Учените изследвали половин дузина микроби и гъбички – всички екстремофили – за да разберат колко дълго могат да оцелеят в среда, която имитира средните географски ширини на Марс (температура, ултравиолетова светлина, гама-лъчение и т.н.). След това изследователите измерили количеството манганови антиоксиданти, натрупани в клетките на тези микроби.
Мангановите антиоксиданти се образуват след въздействие на радиация. Накратко, колкото повече се образуват, толкова повече организмите могат да устоят на радиация. Един такъв микроб се откроява сред останалите: Deinococcus radiodurans, известен също като бактерията Конан. Това е един от най-издръжливите организми в света.
Независимо дали става въпрос за йонизиращо лъчение, вакуум, киселина, ултравиолетови лъчи, изсушаване, глад или екстремни температури, тази бактерия може да се адаптира към почти всяка ситуация. Тя е открита през 1956 г. от американски изследовател, който се опитвал да стерилизира буркани с говеждо месо, като ги излагал на гама-лъчи. За негова изненада колониите на Deinococcus radiodurans оцелели.
Изследователите открили, че бактерията Конан може да погълне до 28 000 пъти повече радиация, отколкото човек. Това позволило на екипа на Дейли да прецени колко дълго един микроб може да оцелее на различни дълбочини на Марс. Предишни експерименти, при които бактерията Конан била поставена във вода, изложена на радиация, подобна на тази на Марс, показали, че микробът може да оцелее под марсианската повърхност в продължение на 1,2 милиона години. Новите експерименти показали, че такава бактерия действително може да оцелее на дълбочина около десет метра под повърхността на Марс в продължение на 280 милиона години. Да отбележим, че продължителността на живота ѝ ще се съкрати до 1,5 милиона години, ако тя се намира само на десет сантиметра под повърхността, и само на няколко часа – на повърхността.
Преди 3,5 – 4 милиарда години околната среда на Марс е била относително подобна на земната. Сега условията за живот там са просто адски. Учените признават това усложнение, но смятат, че микробният живот може да се е адаптирал въпреки това.
„Въпреки че Deinococcus radiodurans, погребан в недрата на Марс, не може да оцелее в латентно състояние около 2 – 2,5 милиарда години след изчезването на водата на Марс, тази марсианска среда редовно се променя и разтопява от удари на метеорити – казват изследователите. – Предполагаме, че периодичното топене може да допринесе за периодично заселване и разселване.“
За да се изследват наличието на този потенциален живот, изследователите препоръчват съсредоточаване върху големи кратери на възраст поне 280 милиона години. Кратерът Гейл, към който се насочва марсоходът Curiosity, е много по-стар, той се е образувал преди около 3,8 милиарда години. Кратерът Джезеро, където се намира Perseverance, вероятно е също толкова древен. Но има и по-млади кратери. Например смята се, че кратерът Тутинг е само на стотици хиляди години. Разположен в Amazonis Planitia, западно от Олимп Монс, той е широк двадесет и осем километра.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Луната бавно се отдалечава от Земята: за 2,5 милиарда години е „изминала“ около 60 хиляди километра
