Когато хората мислят за извънземни на Марс, някои може би си представят малки зелени човечета в летящи чинии. Ново проучване обаче предполага, че вместо да гледат нагоре, хората трябва да търсят "надолу“ за марсиански живот, пише БГНЕС.
Изследователи от университета Рутгерс определиха най-вероятното място, на което учените смятат, че животът може да е съществувал на Марс. Те казват, че регион на няколко мили под повърхността може да е бил дом на подземни речни корита и дебели пластове топящ се лед.
Новата теория може да помогне на учените най-накрая да разгадаят тайната на парадокса на слабото слънце. Този проблем от години затруднява проучванията за червената планета, тъй като учените не могат да разберат как животът може да е съществувал на Марс в период, когато нашето слънце не е било достатъчно горещо, за да поддържа четвъртата планета.
„Дори ако парникови газове като въглероден диоксид и водни пари са се изпомпвали в ранната марсианска атмосфера, климатичните модели все още би трябвало се борят да поддържат дългосрочен топъл и влажен Марс“, обяснява водещият автор Луджендра Ойха в университетско съобщение. „Аз и моите съавтори предполагаме, че парадоксът на младото слабо слънце може да е бил снижен поне отчасти, ако Марс е имал висока геотермална топлина в миналото си.“
Изследването обяснява, че слънцето действа като гигантски реактор за ядрен синтез. То генерира енергия и топлина, превръщайки водорода в хелий. В продължение на милиарди години слънцето постепенно затопля повърхността на планетите в цялата Слънчева система. Преди около четири милиарда години обаче, казват астрономите, слънцето е било много по-слабо, така че Марс все още е бил замръзващ. Въпреки това, на червената планета все още има признаци на древни корита на реки и химически следи от минерали, свързани с вода, които сочат към изобилие от течни води през това време! Как може да бъде така?
Изследването на Рутгерс показва, че скалистите планети като Земята и Марс имат свои собствени елементи, произвеждащи топлина. Вещества като уран, торий и калий създават топлина чрез радиоактивен разпад. По този модел вода би била създадена чрез топене на ледените покривки на планетата, независимо колко горещо е слънцето. Тук, на Земята, този процес образува подледникови езера в райони от Западна Антарктика, Гренландия и Канада. Изследователите казват, че вероятно геотермалната топлина е направила същото на Марс преди почти четири милиарда години.
Учените са изследвали няколко набора от данни, взети от Марс, за да докажат дали подземната топлина е била възможна през това древно време. Резултатите разкриват, че условия за подпочвено топене могат да бъдат открити навсякъде на Марс. На правилната дълбочина под повърхността течната вода ще остане, дори ако планетата загуби своята атмосфера и магнитно поле с течение на времето. Следователно, заключават изследователите, ако на планетата някога са съществували марсианци (от всякакъв вид), те биха следвали течната вода дълбоко под земята.
"На такива дълбочини животът би могъл да бъде поддържан чрез хидротермална активност и реакции камък-вода. Така че подпочвието може да представлява най-дълго позволяващата живот среда на Марс", казва Ойха. Космическият апарат "InSight" на НАСА, кацнал на Марс през 2018 г., може да помогне на учените да открият повече доказателства, че геотермалната топлина е създала хабитат под земята в древни времена.
