Мащабен обзор на Млечния път и галактиката Андромеда показва, че броят на новородените звезди в тях е приблизително еднакъв и че съотношението на техните типове във всяка звездна люлка се явява еднакво.
Това говори, че галактиките "пекат звездите като бисквити", съобщава НАСА, цитирана от РИА Новости.
"Не можехме и да си представим, че съотношението на масите на големите и малките новородени звезди в галактиката Андромеда ще бъде практически еднакво за всеки куп светила, който открихме в нея. От друга стана, открихме с 25% по-малко ярки и големи звезди, отколкото предсказваха теориите", казва Даниъл Вайс (Daniel Weisz) от Вашингтонския университет в Сиатъл (САЩ).
Вайс и колегите му успели доста точно да изчислят броя на новородените звезди в нашата галактика и най-голямата ѝ съседка – Андромеда (М31), използвайки снимки, получени от орбиталния телескоп "Хъбъл", и помощта на астрономи любители, анализиращи снимките в рамките на проекта Panchromatic Hubble Andromeda Treasury (PHAT).
Общо учените и доброволните им помощници анализирали повече от 8000 снимки на Андромеда, на които били запечатани над 117 милиона новородени звезди в 2753 звездни купа. По аналогичен начин били изследвани снимки, получени при изучаването на нашата галактика.
Както обяснява Вайс, неговият екип се интересувал не само от количеството звезди, но и от още един важен астрофизичен параметър – съотношението на масите на големите и неголемите новородени светила, така наречената начална функция на масите. Стойността на тази функция е еднаква за всички звездни купове в Млечния път, но астрономите не били убедени, че тя е същата и за други галактики.
Както показало изследването PHAT, това наистина е така – звездните ясли на галактиката Андромеда съдържат същата част сини гиганти, слънцеподобни звезди и червени джуджета, както и Млечният път. Интересното е, че това е вярно както за най-малките семейства звезди, така и за много големите звездни "родилни домове".
Смаяни от това откритие, учените започнали на шега да наричат газовите купове, в които се раждат нови светила, фабрика за "космически бисквити", чиято форма и размери неизменно се спазва от "пекаря", в ролята на който встъпват галактиките.
Фактът за съществуването на такива "стандарти" позволява началната функция на масите да се използва за изучаване на семейства от звезди в далечни галактики и предсказването на бъдещия характер на тяхната еволюция.
