Изследователите на Космоса редовно проверяват наличието на живот на Земята – на първо място за калибриране на съществуващи и нововъзникващи научни методи. Нов подобен експеримент е проведен от швейцарски специалисти, работещи по проекта за космически телескоп-интерферометър LIFE.
Още: Изключително рядка звездна експлозия ще бъде видима от Земята
Още: Магнитна буря за събота, 29 март 2025: Прогноза от САЩ
ОЩЕ: Слънчевата система може да е много по-голяма, отколкото се смяташе
Учените тествали дали такъв инструмент може да открие обитаема планета от разстояние десет парсека (1 pc = 648 000/π астрономически единици ≈ 206 264,8 AU, или 3,26 светлинни години). Като калибровъчна мишена те избрали единственото известно небесно тяло, където наличието на живот е гарантирано потвърдено.
Естествено, не можете да вземете и изпратите телескоп на десет парсека (почти 33 светлинни години) от Земята, за да я изследвате като екзопланета. За своя експеримент швейцарските учени използвали методи за моделиране. Като отправна точка те взели данни, натрупани от инфрачервения инструмент AIRS от сателита за дистанционно наблюдение Aqua Earth (EOS PM-1). Въз основа на този масив от информация се получил модел на излъчването на нашата планета в средния инфрачервен диапазон.
Още: Светът остава без интернет и ток: Слънчева буря идва с 12 до 24 часа предупреждение
Още: Магнитна буря за петък, 28 март 2025: Прогноза от САЩ
Към този поток излъчване бил добавен шум и корекции за разстоянието, от което се извършва наблюдението – същите тези десет парсека. Накрая получената бледа точка в небето била „показана“ на симулираните инструменти на симулирания телескоп. Резултатите били много обнадеждаващи: при такива условия детекторите, предложени за поставяне на LIFE, са в състояние да уловят достатъчно светлина, за да я анализират и надеждно да определят спектралните линии на важните за живота съединения.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Слънчево затъмнение и Суперлуна с "Дяволски рога": Кога и къде да наблюдаваме този феномен
Още: Meteo Balkans: Очаква ни тежка серия от геомагнитни бури клас G1-G2
На първо място учените се интересували от въглероден диоксид, вода, озон и метан. В експеримента беило възможно не само да се открият всички тези молекули, но и да се установят техните концентрации в земната атмосфера. Симулацията отчитала сезонността на изследваната планета и обзор от различни ъгли. Но тези фактори имали малък ефект върху ефективността на откриване на целевите молекули. Въпреки това бил установен и самият факт на сезонност, а това е важен фактор за жизнеспособността на планетата.
По-просто казано, с научни методи, подобни на нашите, извънземните в радиус от 10 парсека от Земята са в състояние не само да видят, че тя е годна за живот, но и да твърдят с голяма увереност, че тази планета е обитаема в момента. По същия начин обещаващият телескоп LIFE ще може да сканира за обитаемостта на екзопланети в радиус от 32,6 светлинни години от нас. Или дори да открие извънземен живот!
Научната статия, описваща методите на изследването, използваните данни и модели, както и подробни изводи, е публикувана в рецензираното списание The Astrophysical Journal. Автори на работата са астрофизици от Швейцарската висша техническа школа (ETH Zurich) и Университета на Цюрих (UZH).
Още: Магнитна буря за четвъртък, 27 март 2025: Прогноза от САЩ
Още: Разузнаването на САЩ: Русия не е най-голямата военна заплаха, от Космоса ни дебне друга
ОЩЕ: Колко дълго ще съществува Земята?
Проектът Large Interferometer For Exoplanets (LIFE – Голям интерферометър за [търсене на] екзопланети) стартира през 2017 г. и е базиран в Цюрих. Това е международно сътрудничество, което работи за подготовка на мисия за откриване и анализ на екзопланети, годни за живот. Към 2024 г. техническият облик на телескопа не е завършен, но определено ще бъде космически интерферометър от пет малки апарата, работещи като една обсерватория. Според плана те ще бъдат изстреляни в регион близо до космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) и ще допълнят неговия инструментариум.
