Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Доказано: животът на Земята може да бъде открит от друга планетна система

29 февруари 2024, 08:40 часа • 8908 прочитания

Изследователите на Космоса редовно проверяват наличието на живот на Земята – на първо място за калибриране на съществуващи и нововъзникващи научни методи. Нов подобен експеримент е проведен от швейцарски специалисти, работещи по проекта за космически телескоп-интерферометър LIFE.

Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер

Още: Космологичната константа се оказа променлива

ОЩЕ: Слънчевата система може да е много по-голяма, отколкото се смяташе

Учените тествали дали такъв инструмент може да открие обитаема планета от разстояние десет парсека (1 pc = 648 000/π астрономически единици ≈ 206 264,8 AU, или 3,26 светлинни години). Като калибровъчна мишена те избрали единственото известно небесно тяло, където наличието на живот е гарантирано потвърдено.

Естествено, не можете да вземете и изпратите телескоп на десет парсека (почти 33 светлинни години) от Земята, за да я изследвате като екзопланета. За своя експеримент швейцарските учени използвали методи за моделиране. Като отправна точка те взели данни, натрупани от инфрачервения инструмент AIRS от сателита за дистанционно наблюдение Aqua Earth (EOS PM-1). Въз основа на този масив от информация се получил модел на излъчването на нашата планета в средния инфрачервен диапазон.

Още: Лунен календар за 2025 г.

Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)

Към този поток излъчване бил добавен шум и корекции за разстоянието, от което се извършва наблюдението – същите тези десет парсека. Накрая получената бледа точка в небето била „показана“ на симулираните инструменти на симулирания телескоп. Резултатите били много обнадеждаващи: при такива условия детекторите, предложени за поставяне на LIFE, са в състояние да уловят достатъчно светлина, за да я анализират и надеждно да определят спектралните линии на важните за живота съединения.

На първо място учените се интересували от въглероден диоксид, вода, озон и метан. В експеримента беило възможно не само да се открият всички тези молекули, но и да се установят техните концентрации в земната атмосфера. Симулацията отчитала сезонността на изследваната планета и обзор от различни ъгли. Но тези фактори имали малък ефект върху ефективността на откриване на целевите молекули. Въпреки това бил установен и самият факт на сезонност, а това е важен фактор за жизнеспособността на планетата.

По-просто казано, с научни методи, подобни на нашите, извънземните в радиус от 10 парсека от Земята са в състояние не само да видят, че тя е годна за живот, но и да твърдят с голяма увереност, че тази планета е обитаема в момента. По същия начин обещаващият телескоп LIFE ще може да сканира за обитаемостта на екзопланети в радиус от 32,6 светлинни години от нас. Или дори да открие извънземен живот!

Научната статия, описваща методите на изследването, използваните данни и модели, както и подробни изводи, е публикувана в рецензираното списание The Astrophysical Journal. Автори на работата са астрофизици от Швейцарската висша техническа школа (ETH Zurich) и Университета на Цюрих (UZH).

Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос

Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)

ОЩЕ: Колко дълго ще съществува Земята?

Проектът Large Interferometer For Exoplanets (LIFE – Голям интерферометър за [търсене на] екзопланети) стартира през 2017 г. и е базиран в Цюрих. Това е международно сътрудничество, което работи за подготовка на мисия за откриване и анализ на екзопланети, годни за живот. Към 2024 г. техническият облик на телескопа не е завършен, но определено ще бъде космически интерферометър от пет малки апарата, работещи като една обсерватория. Според плана те ще бъдат изстреляни в регион близо до космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) и ще допълнят неговия инструментариум.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Антония Михайлова
Антония Михайлова Отговорен редактор
Новините днес