Често за черната дупка се мисли, като за нещо, което е толкова гъсто и черно, че дори светлината не може да мине през него. Въпреки, че името им подсказва, черните дупки не са напълно черни – те излъчват невероятно слаби частици, като един вид квантова радиация.
Този квантов ефект, известен като лъчението на Хокинг, бе видян за първи път в лаборатория, пише Daily mail.
През 1974 г. Стивън Хокинг предположи, че черните дупки не могат да бъдат напълно черни. Според теорията на Хокинг, черните дупки имат способността термично да създават и излъчват субатомни частици, известни като лъчението на Хокинг, докато са напълно изчерпани от енергията си.
През 1974 г. Хокинг обяснява как силното гравитационно поле около черната дупка може да се отрази на производственото съвпадение на двойки частици и античастици, както се случва с времето в празно пространство, според квантовата теория.
Ако частиците са създадени извън хоризонта на събитията на черната дупка, то тогава е възможно положителнaта частица на двойката да може да избяга – по време на топлинно излъчване от черната дупка, докато негативната частица може да падне обратно в черната дупка.
Професор Джеф Стейнхауър от Израелския технологичен институт в Хайфа демонстрира ефекта върху хартия и го е публикува в сп. Nature Physics.
Той направил един вид черна дупка, като вместо светлина използвал дълга тръба с „хоризонт“ за звукови частици, наречени фонони.
През 2014 г. Стейнхауър видя, че фононите са създадени на случаен принцип на хоризонта. Сега в последните му резултати той показва тези фонони – как всяка една двойка са корелирани фотони, с което доказва квантовите ефекти на лъчението на Хокинг.
Хоризонта на събитията на една черна дупка е добре дефинирана повърхност или ръб, след който светлината не може да избяга, защото космическата скорост е по-бърза от скоростта на светлината.
Използвайки материали, наречени Bose-Einstein condensate, проф. Стейнхауър създава същите условия за звука.
По време на експеримента преди две години той намери енергия, която прави така, че звуковите вълни да „изтичат“ от черната дупка, както прогнозира Хокинг.
Сега той прави още една стъпка напред и показва тази енергия, която се държи по квантов начин.
От едната страна на бариерата частиците текат по-бързо от скоростта на звука, така че да няма звукови частици или фотоните да могат да избягат.
"Представете си, че плувате срещу течението, а токът тече в обратната посока по-бързо, отколкото плувате“, казва проф. Стейнхауер.
„Фононите не могат да стигнат до точката с надпис „Хоризонт“, допълни той.
Чрез провеждане на експеримента 4 600 пъти, което означава, че в продължение на шест дни Стейнхауер непрекъснато е наблюдавал фононите, откакто са създадени.
Той открива едно определено разстояние от хоризонта в едната посока, което е същото и в другата.
Това се случва достатъчно пъти, за да заяви уверено, че фононите са „обвързани“ и че е бил в състояние да види квантовия ефект на лъчението на Хокинг в лаборатория за първи път.
