Приборът Liulin-SET, разработен в Института за космически изследвания на Българската академия на науките (ИКИТ - БАН) ще полети в Космоса на 19 февруари.
Това е 23-ти прибор, разработен в секцията, който ще работи в Космоса. Приборът е създаден по поръчка на американската фирма „Технологии за космическото пространство“ (Space Environment Technology, Pacific Palisades, CA, USA) и е част от модула ARMAS (Automated Radiation Measurements for Aerospace Safety). След успешни изпитания е подготвен за изстрелване към Международната космическа станция (МКС).
Модулът ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще измерват едновременно дозата космическа радиация на Японския експериментален модул, който е част от японския сегмент на МКС. След период от 6 месеца до една година ARMAS и включеният в него Liulin-SET ще бъдат върнати на Земята за анализ на натрупаните данни. Дозата космическа радиация е ключов параметър за здравето на космонавтите и астронавтите на борда на МКС.
Изстрелването на ARMAS е предвидено за 19 февруари 2022 г. и ще се осъществи с ракетата на фирмата Northrop Grumman - Antares от космическата площадка на НАСА на източния бряг на щата Вирджиния, САЩ.
Репортаж от изстрелването на ракетата ще се предава на живо по телевизията на НАСА и тук.
Повече информация за прибора Liulin-SET и мисията на ARMAS е налична тук и тук.
До края на 2022 г. се очаква още два прибора, разработени в секция „Слънчево-земна физика“, да бъдат изведени в Космоса. Единият ще е приборът Liulin-ML, който ще полети към Марс през септември 2022 г. Очаква се през март 2023 г. той да кацне на повърхността на Марс и с намиращия се в орбита около Марс прибор Liulin-MО да осъществят съвместни изследвания, непровеждани от никого досега. Другият прибор е Liulin-CNR-VG, който ще полети в мисия до 86 км височина с италиански изследователи на някой от новите ракетоплани на фирмата Virgin Galactic.
Ръководител на българския екип, разработил прибора, е проф. дфн Цветан Дачев с членове доц. д-р Митьо Митев, гл. ас. Борислав Томов, гл. ас. Юрий Матвийчук и инж. Пламен Димитров от секция „Слънчево-земна физика“.
