Звездата Алфа Орионис, или Бетелгейзе, привлича вниманието с непредсказуемото си трептене. Смята се, че колебанията в яркостта на звездата, разположена на разстояние 642,5 светлинни години от Земята, показват последния етап от нейния живот – предстоящ взрив на свръхнова. Авторите на ново изследване обаче опровергават тези предположения, обяснявайки блещукането на Бетелгейзе с наличието на звезда компаньон.
Бетелгейзе е една от най-ярките звезди на нощното небе. Светимостта на този червен свръхгигант 100 000 пъти превишава тази на Слънцето. Освен това е една от най-големите известни звезди: според най-консервативната оценка, ако беше на мястото на Слънцето, външните ѝ слоеве биха достигнали орбитата на Марс, а според по-малко консервативни оценки – и орбитата на Юпитер.
Астрономите смятаха, че Бетелгейзе е към края на жизнения си цикъл и когато умре, нейният взрив ще бъде достатъчно ярък, за да се вижда от Земята през деня в продължение на седмици.
Астрономи създадоха модел на живота на Слънцето. Как завършва приказката? (ВИДЕО)
Учените могат да предскажат кога Бетелгейзе ще умре, като ефективно „проверяват пулса ѝ“. Това е променлива звезда, което означава, че става по-ярка и по-слаба, пулсира като удар на сърцето. В случая на Бетелгейзе има два сърдечни удара: един, който пулсира във времева скала малко по-дълга от година, и един, който пулсира във времева скала от около шест години.
Ако обаче яркостта на звездата се изменя по други причини, съдбата на Бетелгейзе ще трябва да бъде преразгледана. До такъв извод е стигнал екип астрономи от САЩ, както се съобщава в статия, приета за публикуване в The Astrophysical Journal.
Изследователският екип е разгледал различни варианти за обяснение на продължителния модел на пулсации на Бетелгейзе, включително процеси във вътрешността на звездата и промени в нейното магнитно поле. Обединявайки данни от преки наблюдения и прилагайки компютърно моделиране, изследователите стигнали до извода, че най-вероятното обяснение за мигането на Бетелгейзе е наличието на друга звезда.
„Изключихме всички променливи, които биха могли да обяснят колебанията в яркостта на Бетелгейзе. Единствената хипотеза, която съответства на наблюденията, е наличието на придружаваща звезда“, обяснява астрофизикът Джаред Голдбърг от Института Flatiron.
Lucy Reading-Ikkanda/Simons Foundation
Астрономите предполагат, че мигането на Бетелгейзе се дължи на Алфа Орион B (Alpha Ori B), или Бетелбъди (Betelbuddy), както я нарича Голдбърг – звезда, която, обикаляйки около червения свръхгигант, действа като снегорин и разчиства космическия прах: колкото по-малко е той между Бетелгейзе и Земята, толкова повече светлина достига до нас. Ето защо Бетелгейзе изглежда толкова ярка.
Съществуването на Алфа Орион B също така означава, че червеният свръхгигант скоро няма да се превърне в свръхнова. Засега учените не могат да кажат със сигурност какъв точно е мистериозният спътник, чиято маса предполагаемо не надвишава две слънчеви маси.
Ще оцелее ли Земята, когато Слънцето се превърне в червен гигант?
За да потвърди съществуването на Алфа Орион B, екипът изследователи възнамеряват да проведат наблюдения с помощта на телескопи. Но ако предположенията, описани в статията, са неверни, обяснението на мигането на Бетелгейзе няма да е лесно.
