За първи път учените са получили изображения на компактен обект, който се появил недалеч от нашата Галактика след експлозията на свръхновата AT2018cow. Описанието на обекта е публикувано в научното списание Nature Astronomy.
Още: Огромен астероид ще се размине със Земята на Бъдни вечер
Още: Космологичната константа се оказа променлива
"За първи път станахме свидетели на раждането на компактен обект след взрив на свръхнова. Откриването на този обект отваря пътя за търсенето на новородени неутронни звезди и черни дупки", разказва Дирадж Пашам от Масачузетския технологичен институт, цитиран от ТАСС.
Взривът на свръхновата AT2018cow бил фиксиран през юни 2018 година от рентгеновия орбитален телескоп NuSTAR. Взривът настъпил в галактиката CGCG 137-068, разположена в съзвездието Херкулес, на 200 млн. светлинни години от Земята. Избликът продължил три дни, като неговата кулминационна яркост била на порядък по-висока, отколкото на типичните свръхнови от първи и втори тип.
Откриването на тази свръхнова предизвикало голям интерес сред астрономите, тъй като NuSTAR фиксирал този обект няколко мига след като звездата прекратила съществуванието си. Това позволило на учените за първи път да изучат в детайли как протичат първите стадии на най-мощните взривове на свръхнови във Вселената.
Още: Лунен календар за 2025 г.
Още: Магнитни бури за седмицата 16-22 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
Последствията от взрива на свръхновата
Пишам и колегите му продължили наблюденията на AT2018cow, след като взривът угаснал. Обикновено по това време на мястото на бившата звезда възниква планетарна мъглявина – облак от нагорещен газ, който продължава да изработва много светлина и електромагнитни вълни в продължение на няколкостотин години.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нов странен радиокръг подсказа възможната природа на това явление
Още: Откритие: Това, което си мислим, че знаем за Вселената, е много погрешно
Вместо него на мястото на бившата звезда астрономите открили много по-интересен обект – компактна структура, която изпускала снопове рентгеново лъчение на всеки 4,4 милисекунди. Следващите наблюдения на нейните пулсации посочили, че диаметърът ѝ не превишава хиляда километра.
Подобни размери не позволяват с точност да се каже какво е бил този обект – черна звезда със звездна маса или пулсар, въртяща се неутронна звезда, която изпуска периодични радиовълни и рентгеново лъчение. И единият, и другият тип компактни обекти могат да възникнат в резултат на гравитационен колапс на звезда с размерите, които е притежавал прародителят на взрива на AT2018cow.
Бъдещите наблюдения на галактиката CGCG 137-068, както се надяват учените, ще им помогнат да получат точен отговор на този въпрос, а също да откриват други компактни обекти, възникващи веднага след взривовете на свръхнови. Тяхното изучаване ще допринесе за разбирането каква роля играят неутронните звезди и черните дупки в химическата еволюция на Вселената, заключават астрономите.
Още: Слънчевата система можеше да е различна: тя била променена от нашествие от дълбокия космос
Още: Магнитни бури за седмицата 9-15 декември 2024 година: Прогноза от САЩ (ГРАФИКА)
