Засега човечеството познава само една обитаема планета – нашата Земя. Не е изненадващо, че в търсенето на други светове, подходящи за живот, учените се ръководят именно от нея. Някои изследвания обаче показват, че Земята може далеч да не е идеалният вариант, а някои "суперобитаеми" планети предоставят дори по-комфортни условия. Но и родната ни Земя може да стане по-удобна за живот – за това е достатъчно леко да се промени орбитата на Юпитер. До такъв извод са стигнали авторите на нова статия, публикувана в The Astronomical Journal.
В търсенето на потенциално обитаеми светове астрономите се ориентират по цяла редица характеристики на далечна планета. Това е на първо място разстоянието до нейната родителска звезда: то трябва да бъде такова, че планетата да не се затопля твърде много, но и да не замръзва изцяло, а на повърхността да се съхранява течната вода. Вторият критерий е размерът и масата на планетата, които не трябва да са много по-големи от земните. Засега не си представяме, че може да се появи живот на газов гигант като Сатурн или Юпитер.
Може да се използват и други критерии, които на Земята се считат за важни за развитието на живота – например наличието на голям спътник, който стабилизира въртенето на планетата около нейната ос, причинява приливи и отливи. Понякога към този списък се добавя Юпитер, който тежи в пъти повече от всички останали планети в Слънчевата система, взети заедно, и има голямо влияние върху техните орбити. Смята се, че ако Юпитер се движи само малко по-различно, животът на Земята можеше изобщо да не се появи.
Сега това влияние е оценено от Пам Верворт и нейните колеги от Калифорнийския университет в Ривърсайд. Моделирайки система от гравитационно свързани тела, астрономите проследили движението на Земята при условия, ако орбитата на Юпитер беше по-близо до нея – и до Слънцето. Изчисленията показали, че такава ситуация не е много благоприятна за живота, тъй като води до увеличаване на наклона на оста на въртене на Земята. Благодарение на него на нашата планета има редуване на сезоните, но по-силно отклонение може да доведе до прекалено екстремни температурни промени.
От друга страна, лека промяна в ексцентрицитета на орбитата на самия Юпитер – без промяна на нейния радиус – може да бъде само от полза. В действителност орбитата на газовия гигант е почти строго кръгла, но ако тя бъде леко разтеглена, то орбитата на Земята също би се разтеглила леко.
Моделирането, проведено от Пам Вервонт и нейните съавтори показало, че подобни промени могат да направят климата в много региони на нашата планета по-мек и по-подходящ за живот, отколкото е сега.
„Много хора са убедени, че Земята е върхът на обитаемостта на планетите и че всяка промяна в орбитата на масивния Юпитер само ще влоши нейното положение – казва Верворт. – Ние показахме, че и двете предположения са грешни.“ Разбира се, малко вероятно е тези заключения някога да принудят човечеството да се заеме с орбитално "преструктуриране" на Слънчевата система. Но те ще ни позволят да оценим по-точно потенциалната обитаемост на планети около далечни звезди.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Масивни звезди крадат планети с размерите на Юпитер
