Леденото "сърце" на Плутон, покрито с амонячни и азотни ледове, се оказа покрито с множество своеобразни хълмове – късове от обикновена замръзнала вода, които вероятно са излезли на повърхността на планетата джудже в резултат на геоложка активност в нейните недра, съобщава НАСА.
Първите снимки от повърхността на Плутон, получени от "Нови хоризонти" през юли 2015 година по време на полета му покрай планетата джудже, са показали, че той е покрит с множество най-разнообразни форми на релеф – планински масиви, равнини и други структури.
Тяхното съществуване е трудно да се обясни, ако се смята, че Плутон се състои само от метанов, азотен и амонячен лед, както показвали наблюденията на телескопите "Хъбъл" и "Спицър". В такъв случай планините на Плутон отдавна биха се "разтекли" и биха запълнили всички каньони и вдлъбнатини на повърхността.
Затова учените от екипа на "Нови хоризонти" веднага предположили, без да дочакат първите данни за спектъра на повърхността на Плутон, че под тънкия слой на тези ледове се крие "Плутонова кора" във вид на залежи от воден лед, която задържа всички "забележителности" на Плутон на място и не им позволява да се разрушат бързо.
Част от този лед се намира не само на големи дълбочини, но и на повърхността на "сърцето" на Плутон и други сравнително млади форми на релефа. Той образува неголеми хълмове и своеобразни груби късове на гладката повърхност на равнината Спутник, чиято дължина е средно 1-3 километра.
Според учените те са възникнали в резултат на геоложки процеси в недрата на Плутон, които са накарали водния лед да "пробие" покриващата го кора от замразен азот, въглеводороди и амоняк и да излезе на повърхността на планетата.
Изучаването на тези ледени късове ще помогне на учените да разберат какво се случва в дълбините на "царя на подземния свят".
