Поне 80% от населението ще се сблъска с папилома инфекция в даден момент от живота си. Вирусът се предава по полов път, както и при контакт със заразена кожа. Към момента са познати над 200 вида от него и въпреки, че повечето от тях не създават проблеми, то има 12, а според някои вирусолози 14 вида, които са високорискови за развитието на рак – на шийката на матката, на ануса, на вулвата, устата, гърлото, шията.
Световната здравна организация e подела инициатива до 2030 г. 90% от момичетата по света да получат ваксина срещу HPV. В същото време в България всеки ден умира една жена от рак на маточната шийка, а 44 дами чуват диагнозата. Въпреки че има ваксина, която дори е безплатна за момичетата до ненавършени 14 години, към 2022 г. у нас са имунизирани точно 1%. Може ли това да се промени и всъщност крие ли рискове ваксината, разяснява педиатърът д-р Александър Атанасов в предаването „Club здраве“ с водеща Радина Василева.
„Вирусът, навлизайки в клетките на човека, интегрира своето ДНК в това на гостоприемника и може да предизвика онкогенни изменения, които да доведат до рак. Проблемът протича на субклетъчно ниво, което е невидимо за просто око“, уточнява д-р Атанасов.
По думите му съществуват редица причини, поради които мащабна имунизация е доста трудна мисия на този етап: „Предизвикателството е сериозно, защото говорим за 90% от женската популация, която трябва да бъде ваксинирана. Информираността трябва да става чрез много мащабна и добронамерена кампания по всички медии, оформена от съответните специалисти, които да представят тази деликатна тема по достъпен начин за хората от всички прослойки“. По отношение на един от най-големите страхове у хората – може ли ваксината да предизвика онкологично заболяване, специалистът отговаря така: „Ваксината съдържа частици от обвивката на вируса, но не съдържа ДНК, нито жив, нито убит вирус. Сама по себе си тя не може да провокира рак, което е един от митовете. Технологията, която е използвана, дава много силен и траен имунен отговор. След като се завърши целия имунизационен курс, който се определя спрямо възрастта на пациента, не са нужни бустери. Ваксината се поставя високо интрамускулно, обикновено в рамото. Неразположенията са като при всички останали ваксини, като времето за тяхното отминаване, е 24 до 48 часа, като могат да се използват допълнителни медикаменти за по-бързо справяне с неразположенията, ако такива се появят“.
Цялото интервю по темата може да видите тук:
