Контролните органи са регистрирали едва 2800 пострадали диви животни за пет години
Природозащитната организация WWF изготви първото по рода си проучване за мащаба на закононарушенията срещу дивата природа в България въз основа на официална информация, получена от ресорните институции. Резултатите от изследването показват, че застрашените видове се ползват със значително по-слаба защита от т.нар. икономически значими видове, т.е. от тези, които са разрешени за лов и риболов. Данните сочат, че закононарушенията срещу вторите са санкционирани по-често и с по-голяма строгост. Близо 60% от досъдебните производства, образувани от прокуратурата, както и 2/3 от всички осъдителните присъди на първа инстанция, всъщност са за незаконен лов и риболов на незастрашени видове.
Дива коза. Снимка: WWF
„Това е първото изследване, целящо да опише цялостната картина на закононарушенията срещу дивата природа в България. Данните в него обхващат периода между 2016 и 2020 г. и са събирани от официални източници, сред които районните и областните прокуратури, регионалните инспекции по околна среда и води, както и дирекциите на трите национална парка у нас. В процеса на проучването подавахме заявления за достъп до обществена информация, а също и провеждахме интервюта с професионалисти в сферите на правоприлагането и природозащитата. Оказва се, че нашето законодателство не защитава достатъчно категорично застрашените видове“, разказва Екатерина Войнова, старши експерт „Опазване на видове“ във WWF и един от авторите на доклада.
Според статистиката в рамките на пет години инспекциите са регистрирали едва 2818 пострадали диви животни. Повечето от тях са птици (2089), следвани от бозайници (307) и влечуги (244). В сравнение, двата най-големи рехабилитационни центъра за диви животни у нас – Спасителният център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора и Центърът за рехабилитация и размножаване на сухоземни костенурки на фондация „Геа Челониа“, са регистрирали в пъти повече ранени животни. През първия са преминали 8219 ранени птици, а вторият е обгрижил над 1100 сухоземни костенурки.
Освен несъответствието между официалната информация и тази, идваща от служителите на терен, притеснително е още и че има данни за убити екземпляри от защитения вид кафява мечка, че бракониерството на диви кози се превръща в заплаха за опазването на вида и че хиляди птици стават жертва на човешка намеса. При различните видове животни се наблюдават различни типове заплахи.
Голяма част от засегнатите бозайници са от разред прилепи
У нас живеят 33 от 35-те европейски вида прилепи. Сред най-големите заплахи за тяхното оцеляване се определя изчезването на естествените им местообитания. Причина за това е неправилното стопанисване на горите и премахването на стари, кухи дървета, в които те живеят. Друг проблем са пестицидите, които ги тровят чрез основната им храна – насекомите.
Кафява мечка. Снимка: WWF
Защо преобладават в статистиката? Възможно обяснение е свързано с начина им на живот. Те са стадни животни и образуват струпвания. Така всяко въздействие може да засегне десетки, стотици, дори хиляди екземпляри. Такова въздействие е санирането на сградите и мащабното строителство, особено в зимния период, при които е необходимо преместване на колониите за извършване на строителите дейности. Друга заплаха е безпокойството в пещерите, което може да предизвика висока смъртност по време на хибернацията.
При влечугите най-често става дума за сухоземни костенурки
Голям проблем при сухоземните костенурки е човешката намеса. Те биват вземани от дивата природа и отглеждани като домашни любимци или атракция в заведения. Понякога стават жертва на пътен трафик или косене на трева.
Най-голям брой засегнати екземпляри има сред птиците
Статистиката на Спасителния център в Стара Загора показва, че от 2010 г. насам броят на птиците, преминали през центъра, стабилно се увеличава, което е възможен показател за засилен натиск върху птиците в България. Друга причина за това увеличение може да бъде и по-добрата информираност на гражданите да сигнализират за пострадали животни. Основните рискове при птиците са свързани с отстрел, отравяне, унищожаване на гнезда, както и пътен трафик. Има информация и за групи от птици, станали жертва на птичи грип.
Есетровите риби в Дунав продължават да са критично застрашени
Друго проучване на WWF сочи, че само за 2020 г. правоприлагащите органи в България са открили 260 съоръжения от типа „кърмаци“ – дълги въжета с куки и тежести, които се поставят на дъното на р. Дунав и се използват за незаконен улов на критично застрашените есетри.
Снимка: WWF
Общата им дължина е 23 450 метра. WWF работи от години за опазване на останалите есетрови популации по Долен Дунав и предупреждава, че каналите за нелегален трафик на диви животни подпомагат и други престъпни дейности като фалшификации, отвличания и пренос на наркотици.
Над 21% от видовете влечуги са застрашени от изчезване
