В Бон започна т.нар. висок сегмент на 23-та Конференция на страните от Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Това съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. От българска страна в нея участват зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова и експерти от МОСВ. В рамките на конференцията от 6 ноември работят експерти по ангажиментите на отделните страни. От 15 до 17 ноември форумът продължава на ниво държавни глави, правителствени ръководители, министри, зам.-министри и други високопоставени лица.
Още: Как климатичните промени разрушават традициите и риболова в Адриатическо море
Още: Антропоцен - как хората се превърнаха в геоложка сила (ГРАФИКИ)
След като експертите финализираха ключовите въпроси, във високия сегмент се търсят политически компромиси за решаване на конфликтните аспекти. Приоритетите са постигане на напредък при прилагане на Парижкото споразумение и управление на рисковете, свързани с климатичните промени и повишаване на устойчивостта. Централна тема е финансирането и засилването на действията по климата в глобален мащаб.
Форумът в Бон обединява работата на различни нива по три международни договорености по климата – конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), сесия на страните по Протокола от Киото и по Парижкото споразумение. България е страна по РКООНИК от 1995 г., по Протокола от Киото – от 2005 г.
Страната ни ратифицира Споразумението от Париж като законът за ратификация бе обнародван на 1 ноември 2016 г. и влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Парижкото споразумение ще се изпълнява от 2021 г. Страната ни не е представила индивидуална цел по Парижкото споразумение, тъй като ЕС е заявил обща цел на 28-те държави членки - да намали емисиите на парникови газове на съюза с 40% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г.
Още: Учените се готвят "за най-лошото", докато Тръмп зачерква всичко за климата
Още: Исторически рекорд: Изминалият месец е най-топлият измерен някога януари в света
