Нашата планета в момента е изправена пред три взаимосвързани кризи: климатични промени, загуба на биоразнообразие и замърсяване, известни също като тройна планетарна криза. Всяка криза засилва другата, а всички те имат една и съща основна причина: неустойчиви модели на производство и потребление. Но има и добри новини, съществуват решения, които са насочени и към трите кризи, които имат много ползи и са икономически изгодни и ефективни. Примери за това са решения, основани на природата, и регенеративни бизнес модели, които са особено подходящи за България. Те подпомагат напредъка в постигането на целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г., осигуряват множество екосистемни услуги, възстановяват почвите, почистват въздуха и водните басейни, помагат на общностите и секторите да се адаптират и подпомагат социално-икономическото развитие. Това пише в своя статия Емилия Пръмова за Климатека.
Как са взаимосвързани трите кризи – лошите новини
Връзките между климатичните промени, загубата на биоразнообразие и замърсяването са многобройни, като помежду им съществуват множество обратни връзки, които вървят в различни посоки. Като начало нека да разгледаме как всяка от кризите влияе на другата.
Екосистемите са в центъра на тези взаимодействия.
Екосистемата е географска област, състояща се от живи организми, тяхната нежива среда и взаимодействията в тях и между тях. Здравите екосистеми – гори, пасища, устия на реки, осигуряват множество ползи за хората, като например чист въздух и вода, разграждане на отпадъците, стабилизиране на почвите и водните потоци, контрол на вредителите и болестите и опрашване на селскостопанските култури. Това предоставяне на ползи се нарича екосистемни услуги. Биоразнообразието, определяно като разнообразие и изменчивост на живота на Земята или в определена екосистема, е в основата на производството на екосистемни услуги. С други думи, колкото по-разнообразна е една екосистема, толкова по-разнообразни, последователни и устойчиви са нейните екосистемни услуги.
Какви биха могли да бъдат отрицателните обратни връзки между трите кризи?
В природата съществуват системи от положителни и отрицателни обратни връзки, като затоплянето може да бъде многократно усилено и да се стигне до неконтролируемо и необратимо повишение на температурите. Терминът „обратна връзка“ описва процес, при който промяната на едно количество променя второ количество, а промяната на второто количество, от своя страна, променя първото. Наблюдаваме положителна обратна връзка, когато промяната на първото количество води до засилване на промените във второто количество, а отрицателна обратна връзка се случва, когато промените в първото количество водят до намаляване промените в първото количество.
Например загубата на биоразнообразие или намаляването на броя, генетичната изменчивост и разнообразието на видовете, се отразява на способността на екосистеми, като горите, да съхраняват и поглъщат въглерод (горска екосистемна услуга). Това влошава климатичните промени, тъй като в атмосферата се отделя или остава повече въглерод. От друга страна, климатичните промени оказват отрицателно въздействие върху много горски екосистеми (напр. чрез екстремни метеорологични явления), което води до загуба на биоразнообразие и намаляване на екосистемните услуги. Намаляването на екосистемните услуги, от друга страна, има неблагоприятно въздействие върху благосъстоянието на хората както на местно, така и на глобално равнище.
Взаимодействие между климатичните промени, земеползването и биоразнообразието (адаптирано от Baste, I. A., & Watson, R. T. 2021, UNEP).
Замърсяването оказва отрицателно въздействие върху биоразнообразието и екосистемите – това ни е добре известно. Неустойчивите производствени и потребителски практики напълниха екосистемите ни с пластмаса, токсични отпадъци и други опасни материали, които вредят на живите организми и намаляват екосистемните услуги.
Замърсяването също така засилва климатичните промени и техните последствия.
Например депата за отпадъци изпускат в атмосферата метан, който е мощен парников газ. Климатичните промени и замърсяването на въздуха с непарникови газове също си влияят негативно. Горещите вълни и други метеорологични явления увеличават интензитета на замърсяването на въздуха и могат да превърнат първичните замърсители в по-опасни варианти, които имат още по-негативен ефект върху човешкото здраве.
Как трите кризи са взаимносвързани – добрите новини
Тъй като климатичните промени, загубата на биоразнообразие, замърсяването и деградацията на почвите са взаимносвързани, има логика и смисъл да се справяме с тях заедно. Възможностите за реакция и решенията могат да бъдат разработени по начин, който осигурява множество ползи.
Ето някои примери:
Залесяването с местни дървесни видове може да допринесе за смекчаване на последиците от климатичните промени чрез поглъщане и съхранение на въглерод, както и за адаптиране към климатичните промени чрез свеждане до минимум на риска от внезапни наводнения за общностите надолу по течението (тъй като дърветата стабилизират почвите и регулират водните потоци). Местните дървесни видове са полезни и за биоразнообразието (например като осигуряват подходящи местообитания на птици, бозайници, насекоми и гъби) и предоставят възможности за екотуризъм в селските райони, като същевременно пречистват въздуха.
Превръщането на неустойчивото земеползване в регенеративното земеделие може да доведе до поглъщане и съхранение на въглерод и до по-устойчиво и питателно производство на храни. То също така осигурява местообитания за флората и фауната, стимулира местните икономики и подобрява качеството на повърхностните и подпочвените води.
Устойчивите решения за производство, опаковане и консумация на храна (напр. намаляване на консумацията на месо и пластмасови опаковки, ограничаване на хранителните отпадъци), не само са от полза за човешкото здраве, но имат и огромни ползи за природата и климата.
Отчитането на тези взаимовръзки може да сведе до минимум потенциалните отрицателни ефекти и действията, насочени към една криза, ще доведат до напредък и по отношение на другите две кризи.
Например масовите схеми за залесяване с монокултурни насаждения за поглъщане на въглерод или биоенергия могат да са полезни за смекчаване на последиците, но могат да бъдат пагубни за водните ресурси и биоразнообразието.
Действията за реагиране към неустойчивите модели на производство и потребление, които са и първопричините за трите кризи, могат да доведат до ползи не само за природата и климата, но и за благосъстоянието на хората на различни равнища.
Взаимодействие между целите за климата и биоразнообразието с други цели за устойчиво развитие. Източник: Научен доклад за резултатите от съвместно спонсорирания от IPBES и IPCC семинар за биоразнообразието и климатичните промени (версия 5).
Каква възможност биха предоставили природно-базираните решения в България?
В нашата реалност на ограничени ресурси, където преплетените ефекти от трите кризи се усещат силно, както в градските, така и в селските райони, решенията, основани на природата, могат да бъдат икономически ефективни и да доведат до множество ползи. Например стимулирането на преминаването към регенеративно земеделие ще доведе до значително намаляване на националните емисии на парникови газове и други селскостопански замърсители, като същевременно ще увеличи и подобри биоразнообразието и здравето на екосистемите. Съществува огромна възможност за такъв преход в България; например вътрешното и международното търсене на биологично произведени хранителни продукти вече няколко години надхвърля националните нива на производство.
Нека сега да разгледаме минимизирането на риска от наводнения като част от националната стратегия за адаптиране към климатичните промени.
Наводненията и свързаните с тях бедствия в България зачестяват и стават все по-интензивни и въпреки че изчисляването на свързаните с тях рискове може да бъде много сложно, съществува доказана пряка връзка между земеползването и риска от наводнения и бедствия. Пространствените модели на земеделските площи позволяват да се разбере повече за влиянието на хидрологията в даден район, а запазването или възстановяването на екосистемите може да помогне за управлението на наводненията, освен че подпомага биоразнообразието и поглъща част от въглерода. Например залесяването може да намали повърхностния воден отток и да увеличи инфилтрацията на почвата и органичното вещество в горния почвен слой. Но то може да повлияе и на нивата на подпочвените води – да ги увеличи в някои райони, но да ги намали в други.
Поради тази причина всяко планиране на възстановяването трябва да се основава на пространствени модели, които показват как различните сценарии за залесяване и растеж на горите влияят върху хидрологията на ландшафта при различни климатични прогнози. Във всеки случай опазването на съществуващите горски екосистеми трябва да бъде основен приоритет в България, тъй като за възстановяването на определени екосистемни услуги и нива на биоразнообразие обикновено са необходими по-дълги периоди от време. Освен това нашите гори ще бъдат все по-уязвими към последиците от изменението на климата, което прави действията за опазване и възстановяване още по-важни.
По подобен начин усилията за справяне със замърсяването на въздуха в големи градове като София могат да съчетаят по-ефективни системи за обществен транспорт (и стимули за използването им) с озеленяване на градовете. Градските дървета поглъщат въглеродния оксид (CO), азотния диоксид (NO2), озона (O3), серния диоксид (SO2) и праховите частици (малки частици органични химикали, киселини, метали и прах с диаметър от 2,5 до 10 микрометра). Градското планиране с фокус върху обществения транспорт и въвеждането на подходящи дървесни видове на подходящите места може да подобри качеството на въздуха, но също така подпомага биоразнообразието, благосъстоянието на хората и смекчаването на последиците от климатичните промени и адаптирането към тях(по повече от един начин).
Разполагаме с технологиите и решенията
Здравите екосистеми са в основата на човешкото благосъстояние. Загубата на биоразнообразие, климатичните промени и замърсяването са най-големите заплахи за здравите екосистеми и справянето с тези кризи е от съществено значение за устойчивото бъдеще. То е от съществено значение, ако искаме да процъфтяваме в настоящето.
Решаването на трите кризи по интегриран начин е възможно и може да донесе многобройни ползи и по отношение на други цели. Съществуват множество интегрирани действия, които са изпробвани, а науката е изминала дълъг път в характеризирането на различните варианти за реагиране (вж. например заключителния документ на съвместно спонсорирания от IPBES и IPCC семинар за биоразнообразието и климатичните промени).
Но за да се случи това по устойчив начин и в голям мащаб, икономическите, социалните и управленските системи трябва да бъдат основно преработени и преориентирани из основи към модели, които стимулират наистина устойчиви и по-локализирани начини на производство и потребление. Пътища, които водят до достатъчно блага за всички, разпределени по справедлив и равен начин и в рамките на биофизичните граници на екосистемите.
В България подобна трансформация на управлението е свързана със специфични за страната предизвикателства и борби за власт (не на последно място с политическата и корупционната криза). Но това е извън обхвата на настоящата статия. Има надежда и ние знаем откъде трябва да започнем. Загубата на биоразнообразие, климатичните промени и замърсяването не са технически проблеми, а социални и политически.
Как модната индустрия вреди на климата (СНИМКИ)
