Вариациите в слънчевата активност са изиграли малка роля за глобалното затопляне през 20-и век, а това оборва твърденията на някои учени, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес и БТА.
Макар наблюдаваното от повече от век покачване на температурите да се приписва главно на нарасналото количество парникови газове в атмосферата, някои уверяват, че приносът на слънчевата активност за глобалното затопляне е недооценен.
Вариациите в слънчевата активност бяха посочени като директна причина за глобалното затопляне посредством достигащото до земната повърхност количество слънчева енергия и като индиректна причина чрез космическото лъчение. Въпросните лъчи влияят върху формирането на облаци, които играят роля за достигащата до Земята топлина.
Според тази хипотеза, в период на интензивна слънчева активност по-малко космически лъчи навлизат в атмосферата, формират се по-малко облаци и температурите на земната повърхност се повишават, отбелязват авторите на изследването.
За да преценят по-добре какво е влиянието на вариациите в слънчевата активност върху температурите на земната повърхност, Тери Слоун от университета в Ланкастър и Арнолд Улфъндейл от университета в Дърам сравнили количеството лъчи, навлезли в атмосферата, с данни за температурите, като се върнали назад във времето до 1955 г. Според тях вариациите в слънчевата активност и влиянието им върху космическото лъчение не могат да допринесат значително за затоплянето на климата. Този принос вероятно е под 10 процента през 20-и век, заключили учените.
Резултатите от изследването са публикувани в Environmental Research Letters.
