Нашата планета се намира на ръба на няколко критични точки, които, след като бъдат преминати, ще доведат до каскада от екологични промени. За това алармират учени, цитирани от "Сайънс Алерт".
Още: Захлаждането, предизвикано от Ла Ниня ще бъде слабо и краткотрайно
Още: 2024 г. е напът да стане най-горещата в историята
Екстремните горещини, сушите, наводненията и бурите стават все по-чести и по-интензивни; енергията, задържана от земната атмосфера и океаните, се надига като газирана безалкохолна напитка под налягане.
Ново проучване, симулиращо бъдещето на Земята до 2100 г., показва колко фундаментални промени в температурата и валежите биха могли да променят климата на местно ниво, дотолкова, че да се наложи да преначертаем картите, създадени през 80-те години на ХХ век.
"До края на века се очаква 38-40% от световната суша да се намира в климатична зона, различна от сегашната", пише екипът от изследователи, ръководен от старшия автор Пол Дирмейър, климатолог в университета "Джордж Мейсън" във Вирджиния.
Още: Сухото бъдеще на Европа е поставено под въпрос от климата на миоцена
Още: "Платете си за климата": Бедните страни разочаровани от богатите - искат 5 пъти повече пари
В зависимост от климатичните модели, които изследователите са използвали за изготвяне на прогнозите за бъдещите глобални промени, тези оценки могат да нараснат още повече, така че близо 50 % от земната суша да се окаже в непозната климатична зона. Промените са по-ясно изразени при последното поколение климатични модели, които са по-чувствителни към промените в климата и предвиждат по-големи темпове на глобално затопляне.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Невиждани досега кадри: "Грийнпийс" – България създаде вълнуващ филм за Черно море (ВИДЕО)
Още: COP29 - без категорични резултати от годишната конференция за климатичните промени
За да очертае прогнозираните промени, Дирмайер се връща към картите на Кьопен-Гайгер - система, използвана за класифициране на света в пет климатични зони въз основа на температурата, валежите и сезоните.
Разработена от германско-руски климатолог на име Владимир Кьопен през 1884 г., картата на Кьопен-Гайгер за класификация на климата е актуализирана многократно оттогава и се използва широко за моделиране на разпространението и растежа на видовете.
Промените в климатичните зони, които Дирмайер и колегите му са прогнозирали, са само спектър от възможности, тъй като моделирането на физиката на някои климатични променливи, като например валежите, е по-трудно, отколкото на други, като например температурата. Освен това те обхващат само сухоземни маси, като пропускат океаните на Земята, които са навлезли в своя собствена неизследвана територия, и Антарктида поради пропуски в данните.
Още: За 30 години: Таджикистан е загубил 1000 ледника
Още: Кехлибар на 90 милиона години, открит в Антарктида, разкрива тайните на древна гора
Ясно е обаче, че ако не предприемем скорошни действия за намаляване на емисиите, темповете на глобално затопляне ще продължат да се ускоряват с течение на десетилетията, "което предполага, че уязвимите видове и земеделски практики може да имат по-малко време да се адаптират към промените в климатичните зони, отколкото се предвиждаше досега", предупреждават изследователите.
Въз основа на своя анализ те очакват до 2100 г. тропическите климатични зони да се разширят от 23% до 25% от земната суша. По същия начин се предвижда по-голяма част от земната повърхност да стане суха - от 31% в момента до около 34%. Според други проучвания този тип промени могат да разклатят системите за производство на храни и да доведат до появата на нови области, в които се разпространяват болести, пренасяни от комари.
Най-големите промени към нови климатични условия се очакват в студените климатични зони на Европа и Северна Америка, сочи проучването. До 2100 г. 89% от Европа и близо 66% от Северна Америка могат да преминат в друг климатичен пояс.
Хората, живеещи в други региони като Африка, ще продължат да усещат горещината на климатичните промени - само че в границите на настоящата си климатична зона и под формата на екстремни метеорологични явления.
Най-драматичната промяна ще бъде в полярната зона, която е обхващала близо 8% от площта на нашата планета между 1901 и 1930 г. и вече се е свила до 6,5% с глобалното затопляне на Земята от малко под 1,2°C досега. Това е един от най-разтърсващите резултати от проучването, който показва колко много се е променила нашата планета.
"От началото на XX век Земята вече е променила климатичната си класификация на 14,77% от площта си, като най-мащабните промени се наблюдават над Северна Америка, Европа и Океания", пишат Дирмейер и колегите му.
Този резултат надгражда предишни оценки, изготвени през 2015 г. с помощта на наличните по това време климатични модели, които установяват, че до 2010 г. около 5,7 % от общата площ на Земята се е изместила към по-топли и по-сухи климатични типове в сравнение с 1950 година, предава БГНЕС.
