В момента Земята изпитва множество екологични проблеми. Замърсяването на въздуха и водата продължава да измъчва голяма част от света; екзотични растения, животни и други организми се появяват в части на земното кълбо, които нямат естествена защита срещу тях; и през цялото време изменението на климата остава в заглавията. Често е трудно да се намерят добри екологични новини, но еколозите и учените съобщиха за една ярка точка: страните по света се обединяват за борба с проблема с изтъняването на озоновия слой.
Защитният озонов слой на Земята се намира на около 15 до 35 км [9 до 22 мили] над повърхността на Земята, в стратосферата. Загубата на стратосферен озон е тревожна, тъй като озоновият слой ефективно блокира определени видове ултравиолетова (UV) радиация и други форми на радиация, които могат да наранят или убият повечето живи същества. В продължение на 30 години страните по света са работили заедно за намаляване и премахване на употребата на хлорофлуоровъглероди (CFC) и други химикали, разрушаващи озона (ODC). Учените обаче все още не могат да кажат дали тези усилия помагат. Дали озоновият слой наистина се самовъзстановява?
Преди да стигнете до отговора, помага да знаете известна предистория на проблема. През 1974 г. американските химици Марио Молина и Ф. Шерууд Роуланд и холандският химик Пол Крутцен откриват, че произведените от човека CFC могат да бъдат основен източник на хлор в стратосферата. Те също така отбелязат, че хлорът може да унищожи големи количества озон, след като се освободи от CFC от UV радиация. Оттогава учените са проследили как озоновият слой е реагирал на CFC, които от създаването си през 1928 г. са били използвани като хладилни агенти, почистващи препарати и пропеланти в лакове за коса, спрейове и аерозолни контейнери.
През 1985 г. документ на British Antarctic Survey разкрива, че концентрациите на стратосферния озон над Антарктида са спадали рязко (с повече от 60% в сравнение със средните глобални стойности) от края на 70-те години на миналия век. През 1980-те и началото на 1990-те години наблюденията и измерванията от сателити и други инструменти показват, че тази „дупка“ над Антарктида се увеличава година след година, че подобна дупка се е отворила над Арктика и че покритието на стратосферния озон в световен мащаб е намаляло с 5% между 1970 г. и средата на 90-те години, с малка промяна след това.
В отговор на нарастващия проблем голяма част от света се събира през 1987 г., за да подпише Монреалския протокол за веществата, които разрушават озоновия слой, споразумение, което позволи на света да започне постепенно да преустановява производството и употребата на CFCs - молекули, съдържащи само въглерод , флуорни и хлорни атоми—и други ODC. Последвалите срещи през 1990-те и началото на 2000-те довеждат до изменения, насочени към ограничаване, намаляване и елиминиране на хидробромофлуоровъглеводороди (HBFCs), метилбромид, въглероден тетрахлорид, трихлоретан, хидрофлуоровъглеводороди (HFCs), хидрохлорофлуоровъглеводороди (HCFCs) и други ODCs. Въпреки че почти всички правителства на планетата са работили усърдно за обща цел - добри новини сами по себе си - не е ясно дали тези безпрецедентни усилия са имали голям ефект.
През 2014 г. обаче учените получават първите добри новини по тази тема: бяха открити първите малки увеличения на стратосферния озон от повече от 20 години, заедно с доказателства, че ODCs са намалели с 10–15% в атмосферата. И все пак те остават предпазливи. Около две години по-късно учените получават достатъчно данни, за да разкрият уверено доказателство, че озоновият слой наистина е на път да се възстанови. Проучването от 2016 г., което проследява развитието на размера на озоновата дупка над Антарктика, отбелязва, че концентрациите на стратосферния озон продължават да се увеличават и че размерът на антарктическата озонова дупка е намалял наполовина от размера на континенталната част на САЩ между 2000 г. и 2015 г. Авторите на изследването отбелязват също, че очакват озоновият слой да се възстанови напълно някъде между 2040 и 2070 г.
Източник: "Британика"
