Дупката в озоновия слой над Антарктика, която в по-голямата си част е предизвикана от човешката дейност, продължава да намалява. Според учените това е плод на мерките, които се прилагат в съответствие с Монреалския протокол от 1987 година.
На голяма височина този слой, който се разпростира между 20 и 40 километра височина, абсорбира по-голямата част от опасното за живите същества ултравиолетово излъчване на Слънцето.
Изследователите, чиято работа бе публикувана в четвъртък в американското списание „Сайънс” (Science), са изчислили, че дупката в озоновия слой е намаляла след 2000 г. с повече от 2 милиона квадратни километра. За сравнение това е повече от половината от територията на САЩ. В началото на века загубите на озон бяха най-тежки по време на южната пролет между септември и октомври.