Западноветровото течение, или Антарктическото циркумполярно течение, превъзхожда по сила всички останали на планетата. С него е тясно свързано смесването на Южния океан, както и с други огромни потоци от водни маси, които са от ключово значение за Световния океан и климата на Земята. Още по-тревожна е нова статия в Nature, според която смесването на дълбоките антарктически води отслабва и скоро може да спре.
Всички океани на Земята комуникират помежду си и са обединени от мрежа от големи течения – така наречения океански конвейер. Този конвейер, или термохалинна циркулация, съществува поради разликите в плътността на водата, която от своя страна зависи от нейната температура и соленост. Именно затова на някои места огромни потоци вода ту излизат на повърхността, ту отново се потапят на голяма дълбочина на океана.
Доказателствата за глобалното затопляне са видими: Светът има 7 години, за да реагира
От особено значение е Западноветровото, или Антарктическото циркумполярно течение (което буквално означава „около полюса“). То действително е свързано със силни ветрове, духащи от запад, и особено мощни между 40-ия и 60-ия паралел на Южното полукълбо – това са „ревящите четиридесет“ и „виещите петдесет“.
Никое друго течение на планетата не пренася толкова много вода и не преминава през всички меридиани. Освен това тези потоци се потапят особено дълбоко, попълвайки циркумполярните дънни води, които представляват по-голямата част от обема на Южния океан. Те се разпространяват бавно от запад на изток на голяма дълбочина, недалеч от Западноветровото течение.
Но глобалната циркулация и смесването на океаните не е само пренасяне на вода. Те също така преразпределят топлината, разтворения въглерод, кислорода и хранителните вещества, необходими за живите същества по цялата планета. Следователно „океанският конвейер“ оказва силно влияние върху климата, екосистемите на моретата и състоянието на биосферата като цяло.
Учени откриха интензивни горещи вълни, дебнещи на дъното на океана
Сега за година в акваторията около Антарктида в морските дълбини потъват около 250 трилиона тона вода. Тя е богата на кислород, наситен със соли, и има относително ниска температура. Освен това тези водни маси се разпространяват на север, доставяйки кислород до дълбините на Тихия, Индийския и Атлантическия океан.
Авторите на новата публикация в Nature, океанолози от Австралия и САЩ, се заинтересували от настоящето и бъдещето на циркумполярните дънни води. Сред тях е професор Матю Ингланд, който сравнява тази огромна система от течения с белите дробове на Земята.
Учените са извършили много сериозни компютърни изчисления, за да предскажат промените в циркулацията на водата около Южния полюс на планетата. Прогнозата се основава на сценария IPCC, съответстващ на високо ниво на изхвърляне на въглероден диоксид, и обхваща период до 2050 г.
Потвърдиха рекордното топене на антарктическия морски лед
Ценно е, че проучването отчита някои важни фактори, които преди това са били пренебрегвани, например потоците разтопена вода, изтичаща от антарктическите ледници. Именно те, а не ветровете и други отчетени фактори според авторите са от решаващо значение в този въпрос.
„Нашето моделиране показва, че ако въглеродните емисии съхранят настоящите темпове, смесването около Антарктика ще се забави с 40 процента през следващите 30 години – и изглежда, че това течение се намира на пътя към колапс“, обяснява професор Ингланд.
Основните течения в Световния океан са се образували отдавна и са се променили относително малко през последните няколко хиляди години. Така че забавянето на темповете на смесване на водата в Антарктика в близко бъдеще може да бъде безпрецедентно бързо.
Топла вода топи слабите места на "Ледника на Страшния съд"
Ако прогнозите се окажат верни (не всички учени са съгласни с тях), водата на дъното на Южния океан ще спре да обменя кислород и хранителни вещества с повърхността. В този случай веществата, необходими на обитателите на Световния океан, ще се окажат заключени край бреговете на Ледения континент.
Освен това „изключването“ на антарктическите води от глобалния океански конвейер може също така да ускори ръста на температурата на океана. Нагряването на дълбоките части на океана вече е регистрирано чрез директни измервания. Авторите се опасяват, че последствията от промените в циркулацията в Южния океан могат да придобият глобален характер и да се запазят в продължение на векове.
