През последната ледникова епоха днешната южна част на Франция и Иберийският полуостров са били климатичен рай, докато жителите на Апенинския полуостров са умирали от студ. Учените са установили кога европейците са се смесили помежду си.
Когато съвременните хора се заселили в Европа преди около 45 000 години, някои от тях се озовали в благодатни региони: Алгарве, Андалусия и Прованс, пише Der Spiegel.
Но колко идиличен е бил животът на ловците събирачи там, днес е трудно да се каже. Избирайки именно тези земи за своя родина, те оказали голяма услуга на своите потомци. Докато останалата част от Европа се превърнала в необитаем регион по време на най-студената фаза на последния ледников период, югозападната част на континента останала зона с приятен топъл климат. В този климатичен рай не е имало необходимост никой да напуска домовете си.
Вижте как са се образували континентите за 100 милиона години (ВИДЕО)
Такава представа за живота през този период може да се получи от наскоро публикувана статия в списание Nature. Международен екип от учени са изследвали наследството на 356 души, живели по това време в различни региони на Евразия. След като сравнили резултатите от своите изследвания, учените успели да реконструират маршрутите на движение на ловците събирачи за период от 30 хиляди години. Някои места били толкова негодни за живот, както и Северният полюс.
Данните от изследванията свидетелстват, че югозападната част на Европа е била плодороден регион в продължение на много поколения. Смяната на поколенията там може да се проследи в период от 20 хиляди години.
„За първи път можем да потвърдим с факти предположението, че хората в най-студената фаза на последната ледникова епоха са намерили убежище в Югозападна Европа, където климатичните условия са били по-благоприятни", казва Козимо Пост, изследовател от университета в Тюбинген и първи автор на статията. А когато по-късно климатът станал по-топъл в други региони, хората се разселили по северните и източните райони.
Минойската цивилизация използвала „звездни пътеки“ за ориентир
Но имало и хора, които в този период се оказали на места, неподходящи за живот, подобни на днешния Северен полюс. Такива региони включвали например днешна Чехия и – колкото и да е странно – Италия, която преди това била смятана за средиземноморското убежище на хората. Но след като студът достигнал своя максимум там, признаци на живели там ловци събирачи с помощта на генетичен анализ не били установени – те били измрели.
Апенинският полуостров обаче не останал безлюден за дълго, както показват резултатите от по-нататъшни изследвания. Когато температурата в региона отново започнала да се повишава, мъже и жени с различни генетични признаци били привлечени там. „Предполагаемо тези хора по време на максимума на последния ледников период са дошли от Балканите в Северна Италия и са се разпространили из полуострова чак до Сицилия“, казва Хе Ю от университета в Пекин, друг участник в изследването.
Но скоро у някои предци на днешните италианци надделяла страстта към смяна на мястото и преди около 14 000 години те се разселили по цяла Европа и в същото време изместили потомците на онези, които били дошли там по-рано от югозападните райони. Изследователите говорят за голям генетичен обмен и за това, че причината и за тази миграция са изменения на климата.
Дървени стени не спасили живите от света на мъртвите
„Тогава климатът се затоплил за относително кратко време и горите се разпространили из цяла Европа. Може би това е подтикнало хората от юг да сменят местообитанието си. Предишните обитатели може да са мигрирали на север след стесняване на жизненото им пространство – „мамутските степи“, казва Йоханес Краузе от Института за еволюционна антропология „Макс Планк“, старши автор на изследването.
Следващият прелом е настъпил преди около 8000 години, казват учените. По това време земеделието и уседналият начин на живот се разпространили от Анатолия из Европа. „Възможно е миграцията на древните селяни да е причинила окончателното оттегляне на ловците събирачи към северните покрайнини на Европа и в същото време да е започнало генетично смесване между двете групи, което е продължило почти 3000 години“, казва Краузе.
Изследването потвърждава, че хората от незапомнени времена са се стремили към места, където да живеят по-добре. Коментирайки изследването в списание Nature, френският учен Людовик Орландо оценява резултатите му така: „Подвижността на формирането на популации в генетичната история на Европа ни позволява да направим важен извод – казва той. – Нито една съвременна група от населението не може да твърди, че само тя води своето потекло от онези групи, които първи са се заселили на континента."
