Настоящата статия е част от поредицата публикации, които имат за цел да информират и разяснят защо е необходимо да има политика за реагиране на промените в климата и какви са възможните решения за България. Тя се базира на повече от година аналитична и застъпническа работа от eкипа на WWF България, БлуЛинк и партньорски организации и експерти от Коалиция за климата – България.
В настоящата статия разглеждаме 4 основни аспекта, върху които може да се заложи спешна и цялостна актуализация на настоящия Закон за ограничаване изменението на климата (ЗОИК). Първият аспект е въвеждане на цел и срок за постигане за климатична неутралност в ЗОИК. Вторият е подобряване на институционалната рамка на България за разработване, изпълнение, мониторинг и контрол на политиките в областта на изменението в климата. Третият аспект е подобряване на взаимодействието със заинтересованите страни и осигуряване на публичност и прозрачност. И последният е значително укрепване на политиката за адаптация към последиците от изменението на климата, пишат от "Климатека".
Тези четири области са абсолютният минимум за осигуряване на адекватност, ефективност и ефикасност на политиките и мерките, свързани с изменението на климата в България. Разбира се, една по-амбициозна реформа, по подобие на новите рамкови закони за климата в други държави членки на Европейския съюз (ЕС), например в Гърция, Испания и Ирландия, би могла да включи множество други полезни и важни промени в законодателната и институционалната рамка.
Въвеждане на цел за климатична неутралност в ЗОИК
До края на юни 2023 г. България трябва да внесе в Европейската комисия (ЕК) актуализиран Интегриран национален план в областта на енергетиката и климата (ИНПЕК), който да посочи междинните цели за ограничаване на емисиите от различните икономически сектори, допринасящи за целта на ЕС за климатична неутралност. За да има правна сигурност и устойчивост на тези цели, те трябва да са регламентирани в ЗОИК наред с така необходимата дългосрочна цел за климатична неутралност до 2050 г., която също е обект на Дългосрочна стратегия, в процес на актуализиране. Подобни национални цели (Фигура 1) са вече приети или са в процес на консултиране и приемане в много от държавите членки на ЕС и България не бива да изостава от този процес, особено ако иска да планира стратегически постигането на климатична неутралност като част от модернизацията на икономиката. Приемането на цел за климатична неутралност в ЗОИК, с необходимата експертна и икономическа обосновка, мотиви и връзки със секторните политики ще способства институциите и политиките да работят синергично и е необходимо в най-спешен порядък.
Какво трябва да се подобри в институционалната рамка?
Преодоляването на слабостите в институционалната рамка за климатичните политики в България е друг ключов и спешен приоритет. Първата задача е подобряването на мониторинга и контрола на мерките, свързани с изменението на климата.
Необходимо е да се предвидят конкретни процедури, правила и правомощия относно интегрирането, изпълнението и текущия контрол на държавната политика по ограничаване изменението на климата и адаптацията към него. Контролните правомощия могат да се възложат на министъра на околната среда и водите и/или съответен орган към Министерски съвет. Необходимо е също така да се определят срокове и периодичност на планирането на секторни политики (напр. за 5 години) или мерки за адаптация на съответния сектор към измененията на климата.
Необходимо е въвеждане на ефективен механизъм за финансово обезпечаване на мерките, свързани с изменението на климата.
Механизмът следва да въведе единен подход за планиране и отчитане, и предоставяне на обобщена информация относно извършените публични разходи, свързани с изменението на климата. Механизмът за финансиране би следвало да обезпечава регулярно (системно) финансиране и отчет на всички одобрени дейности по съответните годишни планове съобразно заложените в тях приоритети.
Необходимо е да се осигури изпълнение на изискването европейските средства да бъдат за мерки, свързани с климатичните промени
(30% в Оперативните програми; 37% в Националния план за възстановяване и устойчивост). От друга страна обаче, не следва цялата тежест за финансиране на климатичните политики да ляга единствено върху програмите с европейско финансиране, защото така се пропуска и важна възможност за планиране и поемане на отговорност за тези политики на национално и местно ниво.
Важно е и укрепването на капацитета на компетентните държавни органи и техните администрации.
Укрепването на административния капацитет е от решаващо значение за изпълнението на политиката, координацията, събирането и анализа на данни, и ангажирането на заинтересованите страни. Липсата на административен капацитет може да попречи на изпълнението на политиките, да намали тяхната ефективност и да подкопае напредъка в постигането на целите в областта на климата. След допълнителен анализ следва незабавно да се планират адекватни мерки за укрепване на капацитета на администрациите към съответните централни, регионални, и местни органи на изпълнителната власт по отношение на хоризонталните политики, свързани с изменението на климата.
Нужно е повече публичност и прозрачност, както и ясни принципи, механизми, процедури и формати за взаимодействие със заинтересованите страни
Към момента участието на обществеността и на заинтересованите страни в тези политики е незадоволително. Необходимо е въвеждане на ясни принципи, механизми, процедури и формати за взаимодействие със заинтересованите страни в процеса на разработване, изпълнение, отчитане и актуализация на политиките. Това би следвало да включва определяне на прозрачни и обективни критерии за балансирано участие на представителите на всички заинтересовани страни в консултативните съвети и работни групи, за да се гарантира равнопоставено участие на различните групи и интереси. На първо място, това може да се постигне чрез възобновяване на регулярната дейност и укрепване на мандата, капацитета и представителността на Националния експертен съвет по изменение на климата (НЕСИК), който вече е регламентиран от настоящия ЗОИК.
Участието на обществеността и прозрачността в процеса на вземане на решения е основен принцип на политиката по опазване на околната среда, който трябва да бъде пренесен в ЗОИК и политиките за климата. Това произтича и от задълженията на България като страна по Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуската Конвенция). Ангажирането на заинтересованите страни може да спомогне за повишаване на легитимността, прозрачността и отчетността на политическите процеси и резултати, както и да спомогне за споделяне на знания и опит относно климатичните рискове и възможностите за адаптация, които са от значение за местния контекст.
Важно е и подобряването на качеството и количеството на информацията относно промените в климата в България.
Необходимо е да се предприемат незабавни мерки за осигуряване на систематизирана, леснодостъпна и разбираема информация относно политиките, свързани с изменението на климата от компетентните държавни органи. Необходимо е още да се предвидят мерки за подобряване на осведомеността и експертния капацитет на заинтересованите страни, образователните институции и медиите, включително чрез предвиждане на допълнителни финансови ресурси за работа по политиките, свързани с изменението на климата. Това е важно, тъй като е нереалистично да очакваме държавните органи сами да се справят с нелеката задача за ефективно осведомяване на обществеността и заинтересованите страни относно всички проблеми и възможности по темата.
