Развиващите се държави ще платят рекордните 400 млрд. долара за обслужването на външен дълг през тази година, а близо 50 държави не могат да похарчат парите, от които имат нужда за приспособяване към променящия се климат, без да рискуват да изпаднат в просрочие по дълга си в следващите 5 години. Това сочи доклад на Бостънския университет, публикуван на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка.
В доклада е установено, че 47 развиващи се държави биха достигнали прагове на неплатежоспособност по външния дълг, според дефинициите на МВФ, в следващите 5 години, ако инвестират необходимите средства за постигането на целите за 2030 г. от Парижкото споразумение за климата.
„Те биха изпаднали в толкова сериозно дългово затруднение, че биха били на прага на неплатежоспособността, предвид настоящата дългова среда, ако се опитат да мобилизират финансиране в подобни мащаби“, казва Кевин Галахър, директор на Центъра за глобална политика за развитие на Бостънския университет.
ОЩЕ: Едва 57 производители са отговорни за по-голямата част от въглеродните емисии
Други 19 държави не разполагат с ликвидността да посрещнат целевите си разходи без помощ, въпреки че няма да доближат праговете за неплатежоспособност.
Снимка: iStock
Докладът призовава за преразглеждане на глобалната финансова инфраструктура, заедно с опрощаване на дългове за изложените на най-голям риск страни, увеличаване на достъпните финанси и кредитни подобрения.
„Трябва да мобилизираме повече капитал и да свалим цената им за страните, ако ще се молим за постигането на тези цели“, казва Галахър пред Reuters.
ОЩЕ: Светът бележи пореден рекордно горещ месец през март
Проектът DRGR представлява сътрудничество между Центъра за глобална политика за развитие на Бостънския университет, Heinrich-Böll-Stiftung, Центъра за устойчиви финанси, SOAS и Лондонския университет.
Докладът на Проект за облекчаване на дълга за екологично и приобщаващо възстановяване (DRGR) също оказва натиск върху МВФ да промени начина, по който изчислява устойчивостта на дълга.
Снимка: iStock
Ако МВФ определи, че една страна има способността да се справи с дълг, който е прекалено висок, това може да обремени нацията с плащания, които тя не може да си позволи и евентуално да я тласне отново към фалит.
Частните кредитори обаче са критикували анализите на фонда за това, че са прекалено песимистични, вследствие на което те стават обект на голям интерес и носят и политически заряд.
ОЩЕ: Кои страни са били с най-лошо качество на въздуха през 2023 г. и къде попада България?
От DRGR казват, че МВФ, който води дългогодишен преглед на анализите, трябва да включи нуждите от климатични разходи, както и буфери за справяне със сътресения – от климатични кризи до пандемии.
„Ако международната общност не действа бързо и единно, за да осигури облекчаване на дълга, където е необходимо, заедно с нова ликвидност, безвъзмездна помощ и финансиране за развитие, разходите за бездействието ще бъдат прекомерно високи“, се посочва в доклада.
