В навечерието на откриването на конференцията на ООН за изменението на климата в Глазгоу беше публикуван доклад на UNEP (Програмата на ООН за околната среда), в който се посочва, че разликата между целевите и реалните показатели на емисиите на парникови газове не спира да расте, пише РИА Новости. Усилието за предотвратяване на повишаването на температурата с повече от 1,5 градуса по Целзий, поставено от Парижкото споразумение, се провали напълно. Очаква се на конференцията страните да се ангажират с нови обещания и призиви да се навакса загубеното време. Най-вероятно на срещата на върха ще се обсъжда пълната декарбонизация. Но дори и да се постигне една такава амбициозна цел, малко вероятно е човечеството да усети някакви положителни промени през този век, казват учените.
След сключването на Парижкото споразумение през 2015 г. неговите участници, а това са на практика всички страни по света, се договориха да се срещат на всеки пет години и да преразглеждат плановете си. Разбира се, в посока на затягане. Първата подобна среща, насрочена за 2020 г., беше отложена заради пандемията. В крайна сметка тя ще се проведе след два дни, на 1-2 ноември, по време на 26-та конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата – COP-26. Плановете обаче някакси не се получиха.
„Остава по-малко от седмица до срещата на върха в Глазгоу, а ние все така се движим към климатична катастрофа“, каза генералният секретар на ООН Антонио Гутериш на пресконференция на 26 октомври. И допълни, че за да се постигнат набелязаните цели, трябва да се увеличат ангажиментите цели седем пъти.
Водещият документ за COP-26 е първата част от доклада за оценка на 6-ия междуправителствен панел Climate Change 2021 – The Physical Science Basis (IPCC), публикуван през август. Учените анализираха резултатите от последните проучвания и стигнаха до разочароващо заключение: ако не успеем да намалим емисиите на парникови газове и средното повишаване на температурата на планетата надвиши 1,5 градуса, то глобалното затопляне ще стане необратимо.
Експертното мнение се основава на повече от 14 000 проучвания, проведени през последните години, което прави доклада на IPCC най-авторитетният източник и най-голямата компилация от научни данни за климата в света.
Данните показват недвусмислено връзката между антропогенното въздействие върху климата и повишаването на температурата. За последното десетилетие глобалната температура се е повишила с 1,19 градуса, от които 0,05 се дължат на естествени причини, а останалите 1,14 тежат на съвестта на човечеството. Ако това продължи, за по-малко от 20 години ще прибавим 1,5 градуса към глобалната температура.
Авторите на доклада съобщават, че хората необратимо са променили климата и много от нещата, които се случват, са абсолютен прецедент. Парниковите газове в атмосферата са в своя максимум за последните 125 хиляди години, казват те. Дори и да осигурим пълна декарбонизация точно сега, поради набраната инерция температурата ще продължи да се повишава поне до 2050 г., а последствията ще се усетят от не само едно поколение.
Компютърни симулации на новозеландски климатолози, например, показаха, че дори и след постигане на целите на Парижкото споразумение, ледената покривка на Антарктида ще продължи да се топи още няколко века. И последиците от това могат да бъдат най-различни.
За да се предотврати повишаването на глобалната температура с 1,5 градуса в сравнение с прединдустриалното ниво, според изчисленията на експерти, е необходимо емисиите на парникови газове да се намалят почти двойно. А ако всичко се остави както е, до края на века температурата ще се затопли с 2,7 градуса. Във всеки случай горещите вълни, продължителните засушавания, регионалните пожари, наводненията и ураганите ще бъдат все по-чести дори в тези региони, където преди ги е нямало или са били много редки. Ако се добавят 2 градуса, броят на природните бедствия ще се удвои, а при 3 градуса, ще се учетвори.
Времето е загубено, трябваше да се действа вчера, казват експертите на ООН. Въпреки това пълната декорбанизация според много учени е неосъществима. Експерти по климата и енергетиката от Швеция, Норвегия и Австрия, например, стигнаха до заключението, че целта от 1,5 градуса ще изисква безпрецедентно намаляване на потреблението на енергия, което никоя икономика в света не би могла да издържи.
Друг подход, който се предлага, е да се намалят емисиите на метан - мощен парников газ, който улавя топлината много повече от CO2. Годишните му емисии (40% са от природни източници и 60% от антропогенни) са значително по-ниски от тези на въглеродния диоксид, но приносът му за парниковия ефект е значителен – 16%. За разлика от него въглеродният диоксид има 66% принос, но животът му в атмосферата е стотици години, докато метанът има само 10-12 години, така че тук е възможен бърз ефект. Смята се, че достъпните и евтини технически мерки могат да намалят антропогенните емисии на метана с 20% за една година, а чрез промяна на технологиите - с 45%.
Засега обаче парниковите газове в атмосферата все повече се увеличават. Според наскоро публикуван специален бюлетин на Световната метеорологична организация, през 2020 г. е поставен нов рекорд. Атмосферната концентрация на CO2 е 413,2 ppm или 149% повече в сравнение с прединдустриалното ниво, на метан с 262%, а на азотния оксид – с 123%. И това е въпреки факта, че поради пандемията емисиите в атмосферата бяха намалени!
