Днес, 20 март 2024 г. е пролетното равноденствие. С него настъпва и астрономическата пролет. Но какво всъщност представляват сезоните, каква е тяхната роля и как им влияят климатичните промени?
Какво е сезон?
В контекста на климата има няколко различни определения за сезони, най-важните от които са астрономическите, метеорологичните и фенологичните. Съществуват и други системи за определяне на сезони – според средноденонощната температура, според силата на слънчевото греене, екологични сезони и др.
Още: ООН: Планетата е на ръба на пропастта след рекордно горещо десетилетие
Астрономическите сезони се определят от положението на Земята около Слънцето, като началото и краят им зависят от датите на равноденствията и слънцестоенетата. Например тази година астрономическата пролет започва на 20 март и ще продължи до 20 юни. От друга страна, метеорологичните сезони са периодите от годината с преобладаващи определен тип метеорологични условия и се определят изцяло на календарен принцип. За метеорологичен сезон за умерените ширини в Северното полукълбо се приемат познатите ни тримесечия март-април-май, юни-юли-август и т.н. съответно за пролет и лято.
Преходните сезони в умерените ширини са тези сезони, по време на които времето постепенно променя променя своя характер от топъл към студен или обратно.
През пролетта и есента динамиката на атмосферата обикновено е по-голяма, като има редуване на влиянието на тропични и полярни въздушни маси.
Фигура 1. Разлика между метеорологични и астрономични сезони в Северното полукълбо. Преведено от: НОАА.
Още: Кои страни са били с най-лошо качество на въздуха през 2023 г. и къде попада България?
Сезоните имат различно време във всяка една година, често различно от типичното, но въпреки това в метеорологията се приема, че в такива години е имало например необичайно топла есен, а не че лятото е продължило по-дълго, дори и такова определение да не е непременно невярно.
От друга страна, за по-точно описание на сезоните могат да се използват и температурни прагове. Чрез тях може да се види например кога и през колко дни в годината средноденонощните температури се задържат над или под определена стойност. За прагови стойности най-често се използват 5°C, 10°C и 15°C, в зависимост от месеца и района. Използването на дадена температура, за да кажем кога например започва пролетта, може да е неточно за отделна година, в която времето е променливо и се наблюдават силни температурни колебания, но е полезно при разглеждане на по-дълги периоди. Повечето научни проучвания по въпроса са на база на такъв подход.
Още един начин за дефиниция на сезон са фенологичните сезони, или периодите на различни фази на развитие на растенията през годината, на база на множество индикатори, като примера с цъфтежа на японските вишни. Чрез поведението на растенията можем да видим директните изражения на времето и климатичните промени върху природата за всяка една година.
Промяна в продължителността на сезоните
Още: Февруари 2024 г. - месец на температурни аномалии (ГРАФИКИ)
В световен мащаб климатичните промени водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото. При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция. Това пише в своя статия за Климатека Николай Петков, завършил магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски.
Къса пролет и есен
Още: От Токио до Вашингтон: Черешовите дървета цъфнаха по-рано (ВИДЕО)
През последните години често се говори, че пролетта и есента стават все по-къси и е възможно скоро да изчезнат. Друго разпространено твърдение е, че времето и природата в тези периоди сякаш “полудяват” поради климатичните промени. Например, тази година в България топлото време през февруари доведе до преждевременно развитие на някои видове, като например при ябълките. Дори традиционните вишневи дървета – сакурата, които са далекоизточни роднини на вишната, през последните години разцъфтяват в Токио поне 5 дена по-рано спрямо периода 1961 – 1990 г., според Японската метеорологична агенция.
Вишните в Токио цъфтят все по-рано поради затоплящия се климат. Източник снимка: Pixabay
Изминалата 2023 г. беше най-топлата от началото на метеорологичните наблюдения в глобален мащаб, включително и в България. Миналогодишната есен беше сред най-топлите през последните десетилетия — през втората половина на октомври температурите в някои райони от страната надхвърлиха 30°C и хората до последно бяха на плаж. А за втора поредна година беше отчетена най-топлата зима в историята в България, главно поради факта, че февруари 2024 г. беше изключително топъл, със средни температури по-високи от обичайното дори за месец март. Но на фона на тези рекорди, пролетта у нас през 2023 г. бе сравнително студена, както и тази от 2021 г. и 2022 г. Всичко това неизбежно ни води до въпроса:
Изместват ли се сезоните?
Конкретните въздействия могат да варират на регионално ниво и зависят от различни фактори, включително географско положение, местния климат и човешките дейности. Освен това е важно да се подчертаят няколко аспекта. Макар и да има затопляне и изместване на датите на сезоните и по света, и в България, е трудно категорично да се отговори на въпроса дали пролетта и есента у нас ще изчезнат. Също така промените зависят от научната дефиниция за сезон. И не на последно място, съществуват известни ограничения за извеждането на категорични изводи за нашата страна, тъй като са нужни повече проучвания.
Още: Заплашена ли е България от недостиг на вода? (ГРАФИКА)
Оновните промени при сезоните
Наблюдава се удължаване на продължителността на лятото с около 22% и скъсяване на останалите сезони в умерените ширини на Северното полукълбо през периода 1952 – 2011 г., според научно изследване от 2021 г. Анализът също така установява, че пролетта и лятото настъпват по-рано, докато есента и зимата – по-късно. Тези промени се наблюдават за почти цялата изследвана област (Фиг. 2).
Фигура 2. Скоростта на промяната на десетилетие на продължителността (ляво) и изместване на средната дата на настъпване (дясно) на 4-те сезона (от горе-надолу – пролет, лято, есен, зима) в умерените ширини на Северното полукълбо за периода 1951– 2011 г. Източник.
Такива изводи не са изненадващи, предвид че повишаването на средногодишната температура води до затопляне през всички месеци и сезони.
От 50-те години на ХХ век вегетативният период на растенията се удължава с около 2 дена на десетилетие в Северното полукълбо, според доклада на IPCC от 2023 г. Според Междуправителствения панел също така има намаление на пролетната снежна покривка в Северното полукълбо от 1950 г. насам, като по-ранното снеготопене се отразява и върху режима на реките.
Резултатите се потвърждават и ако разгледаме регионални проучвания за Европа. Например лятото в Полша се е превърнало в най-дългия сезон, а зимата значително се е скъсила, според изследване на учени от Департамента по метеорология и климатология в Полша. През последните 30 години пролетта в някои райони на Полша започва с месец по-рано спрямо периода 1961 – 1990 г.
Още: Как дезинформацията засилва радикалното мислене за климатичните промени
В Германия е видима тенденция за скъсяването на зимата и по-ранното начало на пролетта, но също така и по-късното начало на лятото и есента.
Любопитни са данните от т.нар. фенологичен часовник на Немската метеорологична служба, който представя продължителността на сезоните спрямо фазите на растеж на растения за всяка една година, както и за периоди от няколко десетилетия. На Фиг. 3 можем да видим промените в продължителността на сезоните в Германия през периода 1991 – 2019 г., спрямо 1961 – 1990 г. Важно е да се отбележи, че фенологичните сезони не измерват температура, поради което е нормално, ако има разминавания с температурните индекси.
Фигура 3. Диаграма на фенологичните сезони в Германия за периода 1991 – 2019 г. в сравнение с 1961 – 1990 г. Преведено от: Немска метеорологична служба (Deutsches Wetterdienst, DWD).
В световен мащаб настъпването на фенологичните фази на развитие на растенията се ускоряват с приблизително 3 – 4 дни на десетилетие след 1970 г. В Европа е открито, че между 1971 и 2000 г. ускорението на десетилетие е с 2,5 дни по време на пролетните събития и с 1,3 дни през есенните фази.
Очаквано, в Северното полукълбо пролетта и есента са засегнати и от зачестяването на екстремните метеорологични явления – по-често има периоди с необичайно високи температури, което води до увеличен риск от интензивни валежи или засушаване в зависимост от района. Това включва и по-ранно начало на периода с горещи вълни през топлото полугодие.
Още: Проучване: Франция решава проблемите с климата с вегетарианство
В обобщение, в Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето.
Какво се случва в България?
България не е изключение от световната тенденция, като затопляне се установява за всички сезони през периода 1931 – 2020 г., според обобщителен анализ на Националния институт по метеорология и хидрология. Затоплянето през зимата се определя от повишението на температурите през януари и февруари. Пролетта също показва тенденция към затопляне, но от пролетните месеци само през март то е статистически значимо, докато всички летни месеци показват затопляне. Относно есента – има затопляне от началото на века, но за целия период от 1930 г. насам няма ясна тенденция
През последните десетилетия в България има най-осезаемо затоплянето през летните месеци, като повишението на температурата достига до 2 °C в големите градове,
а през зимата е по-слабо, според научно проучване. София е добър пример за тези промени, при който ясно се вижда разликата при затоплянето между летните и останалите месеци (Фиг. 4).
Фигура 4. Повишението на средномесечните температури в София през периода 1991 – 2020 г. спрямо 1961 – 1990 г. Източник: Авторът, по данни от stringmeteo.com.
Подобни са резултатите, ако поотделно разгледаме промените при максималните и минималните температури в страната (Фиг. 5).
Фигура 5. Промяна на средните минимални и максимални температури в България през 1991 –2020 г. спрямо 1961 –1990 г.. Автор на графиката: Симеон Матев.
При максималните температури повишението е най-голямо през лятото, а най-слабо – през есента.
При минималните температури повишението е най-голямо през лятото, докато най-слабо е през зимата.
Има удължаване на вегетативния период в страната (броя дни в годината със средноденонощна температура над 5°C) с около 20 – 25 дена, или около 10% над по-голямата част от страната през последните десетилетия. Въпреки че са необходими допълнителни проучвания, които да проследяват промяната на дължината на сезоните, на база на достъпните данни може да се заключи, че в България се наблюдават сходни тенденции на удължаване на периода с летни температури и скъсяване на останалите сезони.
При бъдещо затопляне все повече може да се очаква, че климатът на Северна България ще започне да прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция. В същото време обаче, на този етап няма как да очакваме 100% трансформация на климатичната зона от една в друга, поради местните особености на релефа и географската ширина. Факт е например, че въпреки затоплящия се климат и намаляването на суровите зими в България, е възможно да има по-чести периоди, при които температурата на въздуха се понижава под 0°C“.
Последствията от сезонните промени
Безспорно е, че климатичните промени засягат климата на България, в това число и продължителността на преходните сезони, което води до множество последствия, в това число икономически, социални, финансови и др. Например, тези промени имат влияние върху селското стопанство и флората и фауната в страната. Поради по-меките зими и по-дългите лета, в страната ни все повече се подобряват условията за отглеждане на топлолюбиви култури като смокини, за сметка обаче на увеличени рискове за намаление на добивите на култури като розови домати, царевица и много други. А затоплянето през зимата е и причина за нашествието на дървеници в Европа, както и други инвазивни видове.
Ог гледна точка на туризма, над 50% от европейските зимни курорти ще имат значително намаление на снежната покривка до края на века, при затопляне само от 2°C, но проблемите са явни и сега, като курорти като Банско, Витоша и Пампорово редовно се налага да разчитат на изкуствен сняг, за да “спасят” сезона.
И въпреки че се очаква да има удължаване на летния сезон по морските курорти, поради все по-честите и интензивни горещи вълни, много от големите туристически дестинации в Южна Европа ще стават по-малко привлекателни за туризъм по време на най-топлите месеци – юли и август.
В същото време фенологичните показатели невинаги са точни индикатори.
Пример за това е листопадът на дърветата като мярка за началото на есента. От една страна, по-дълъг летен сезон може да забави пожълтяването и окапването на листата, но този процес може и да се ускори при нетипично горещо и сухо време, като освен това ключов фактор е и продължителността на деня, която не се влияе от човека. Дори съществуват проучвания, според които листопадът може да се ускори при по-дълъг период с благоприятни температури. А у нас листата на кестените често потъмняват преждевременно поради широко разпространена болест сред растенията, което не е признак за настъпване на есента.
Всичко това не означава, че преходните сезони в Европа ще изчезнат напълно – времето през различните периоди от годината ще има различен характер и занапред, но сезоните се променят, и то значително.
Глобалните температури надхвърлиха критичния праг на затопляне от 1,5°C за 12 поредни месеца
