Дълговите плащания на 50-те най-уязвими на климатичната криза държави са се удвоили от началото на пандемията на коронавирус, а в момента са на най-високите си ниваа от над три десетилетия.
От благотворителната организация Debt Justice казват, че страните, изложени на най-висок риск от това да бъдат засегнати от глобалното затопляне, плащат 15,5% от държавните си приходи на външни кредитори. За сравнение, този дял е бил под 8% преди COVID-19 и 4% при най-ниското им ниво през 2010 г.
Новият доклад на благотворителната организация, в който са използвани данни от Световната банка и Международния валутен фонд, посочва, че има спешна нужда от цялостно облекчаване на дълга, така че бедните държави да могат да инвестират в мерки за справяне с климатичната криза.
ОЩЕ: Климатични цели? Едни от най-големите икономики още са силно зависими от въглищата
„Рекордно високите нива на дълга смазват способността на най-уязвимите страни да се борят с извънредната климатична криза“, казва Хайди Чоу, изпълнителен директор на Debt Justice. „Има нужда от бърза и ефективна схема за облекчаване на задълженията, за да може те да бъдат намалени до устойчиви ниво“.
Снимка: iStock
При 50-те страни, анализирани в доклада, 38% от външните плащания на лихви са към частни кредитори, 35% към многостранни институции, 14% към Китай и 13% към други правителства.
Два кръга от всеобхватно облекчаване на дълга в края на 90-те години и средата на първото десетилетие на на новия век доведоха до рязък спад в дълговото броене на бедните страни, но плащанията нарастваха постоянно през второто десетилетие, преди да скочат след 2020 г.
От Debt Justice посочват няколко причини за новата дългова криза. Едната е, че схемата за временно облекчаване на дълга, договорена от кредиторите в началото на пандемията, приключи и тези дългове сега трябва да бъдат върнати.
ОЩЕ: Климатичните разходи заплашват да доведат редица развиващи се държави до фалит
Кредитополучателите също бяха засегнати от повишаването на лихвите в световен мащаб от почти нулевите нива през миналото десетилетие. Скъпият щатски долар увеличи относителния размер на плащанията по външния дълг (които са дължими основно в долари).
Снимка: iStock
В понеделник в Бон започва 10-дневна конференция относно способността на страните да финансират дейността си в областта на климата, в това число чрез климатични финанси и неустойчиви нива на дълга, а от Debt Justice казват, че засегнатата от суша Замбия е пример за това, че са необходими действия.
След 3,5 години преговори правителството на Замбия наскоро сключи сделка за преструктуриране на дълга с някои, но не с всички, свои частни кредитори.
Дълговата сделка на Замбия позволява големи увеличения на плащанията по дълга, ако икономиката на страната се справи по-добре от очакваното, но в нея няма еквивалентна клауза, която да предвижда намаление на плащанията в случаи на икономически сътресения, като суша. Съгласно условията по сделката, Замбия ще трябва да плати на облигационери 450 млн. долара тази година.
ОЩЕ: Едва 57 производители са отговорни за по-голямата част от въглеродните емисии
„Скандално е, че кредиторите на Замбия са настояли за сделка, в която получават огромни увеличения на плащанията, ако нещата са добре, но не и без намаления, ако страната бъде засегната от бедствия, като суша. 450-те млн. долара, които можеше да бъдат използвани, за да се реагира на това национално бедствие. Освен отмяната на дълга, богатите страни трябва спешно да платят своя дълг по отношение на климата, като предоставят адекватно климатично финансиране под формата на безвъзмездна помощ“, казва Тим Джоунс, ръководител на политиката в Debt Justice.
