Начините, по които се произвеждат и консумират храните по света, водят до скрити разходи за здравето и екологични щети, които възлизат на около 12% от световния БВП годишно. Това констатира нов доклад, цитиран от БГНЕС.
В изследването консорциум от учени и икономисти установява, че трансформирането на системите за производство и консумация на храна по света би могло да предотврати 174 милиона преждевременни смъртни случая, да помогне на света да постигне целите си по отношение на климата и да осигури икономически ползи в размер на 5 до 10 трилиона долара.
Въпреки че интензивното производство на храни е помогнало за изхранването на световното население, което се е удвоило от 70-те години на миналия век насам, докладът установява, че това е свързано с нарастваща тежест за хората и планетата.
Още: Гореща вълна посред зима: 30°C в Испания
Неправилното хранене води до затлъстяване или недохранване и свързаните с тях хронични заболявания, а замърсяващите земеделски практики стимулират глобалното затопляне и загубата на биоразнообразие. Това заплашва с потенциално катастрофални климатични въздействия, които биха се отразили негативно на способността на света да произвежда храна.
"Имаме невероятна хранителна система. Но това е станало с много жертви за околната среда, за здравето на хората, за бъдещето и за нашата икономика", казва Вера Сонгве, икономист в Инициативата за растеж в Африка към института "Брукингс" и член на Комисията за икономика на хранителната система (FSEC), която изготви доклада.
Данни и заключения за храната на света
Изследователите изчисляват, че общите недооценени разходи, свързани с производството и консумацията на храна, достигат 15 трилиона долара годишно. Това включва около 11 трилиона долара всяка година от загубата на производителност, причинена от заболявания, свързани с храната - като диабет, хипертония и рак.
Още: Официално: 2023-а е най-топлата година в историята на Земята
Разходите за околната среда се оценяват на 3 трилиона долара в резултат на настоящото използване на земеделските земи и методите за производство на храни, които според учените са причина за една трета от емисиите на парникови газове, които нагряват планетата.
Авторите сравниха също така компютърно моделиране на последиците до 2050 г. при запазване на настоящите тенденции и при хипотетична трансформация на хранителната система. Според тях само при сегашната динамика ще се стигне до повишаване на глобалното затопляне над амбициозния праг от 1,5 °C от прединдустриалните времена, заложен в Парижкото споразумение. Затоплянето може да достигне катастрофалните 2,7 °C до 2100 г., а производството на храни ще бъде все по-засегнато от изменението на климата.
СНИМКА: iStock
Ако караме както досега, затлъстяването също ще се увеличи със 70% в световен мащаб, а около 640 милиона души ще продължат да бъдат с поднормено тегло.
При промени в системата и то на база научно доказани подходи, авторите на доклада твърдят, че по-ефективни политики биха могли да подобрят храненето, да намалят драстично свързаните с храненето смъртни случаи, причинени от хронични заболявания, като същевременно превърнат хранителните системи в източник на съхранение на въглерод до 2040 г., което ще помогне на света да се вмести в целите си за климата. Авторите призовават политиците да компенсират тези, които са останали назад при преминаването към по-устойчива система, като отбелязват, че насърчаването на по-здравословното хранене ще има различни приоритети и насоченост в различните части на света.
Още: Здраве, психика, екотревога и климатични промени - как последните ни влияят психосоматично
Докладът идва, след като през ноември Организацията по прехрана и земеделие към ООН публикува изследване, според което скритите разходи на хранителните системи по света възлизат на около 10 трилиона долара годишно или близо 10% от БВП.
Йохан Рокстрьом от Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата и от ФСЕС заяви, че фактът, че двете групи са стигнали до "много драматично число", надхвърлящо 10 трилиона долара, е причина да се има доверие в констатациите. Но той предупреди, че прогнозите за бъдещето са "консервативни", защото дори ако светът успее да се откаже от изкопаемите горива, производството на храна може само да доведе до допълнително глобално затопляне.
"(Това) вероятно означава необратими промени в основните системи за поддържане на живота на Земята, което означава, че цената, свързана с хранителната система, ще се ускори много бързо заради скрити разходи, които не са включени в тези анализи", каза той.
Източник: БГНЕС
Още: Заради високите цени на храните: Глад заплашва 50 млн. души
