Доклад на WWF алармира, че нарастващото потребление води до рекорден срив в биоразнообразието на планетата.
Още: Учен с нестандартно предложение: Да се взриви ядрена бомба за спасение на природата
Още: Как климатичните промени разрушават традициите и риболова в Адриатическо море
Популациите на гръбначните животни в световен мащаб са намалели средно с 60% само за 40 години. Това е един от основните изводи на доклада „Жива планета 2018“ на WWF, публикуван днес, 30 октомври. Данните потвърждават, че водеща предпоставка за това е нарастващото потребление, изразено в свръхексплоатацията на природните ресурси.
Публикуван за първи път през 1998 г., докладът на WWF „Жива планета“ излиза веднъж на всеки две години. Според тазгодишното издание, ние оказваме все по-силен натиск върху екосистемите, които поддържат живота на Земята.
"Опазването на природата не се прави само, за да осигурим бъдеще за тигрите, пандите, китовете и за цялото невероятно разнообразие от живот, което обичаме. Става дума за нещо повече. Не може да има добро, щастливо и проспериращо бъдеще за хората на планета с дестабилизиран климат, изчерпани водни ресурси, деградирала почва и празни гори“, казва генералният директор на WWF Марко Ламбертини.
Още: Антропоцен - как хората се превърнаха в геоложка сила (ГРАФИКИ)
Още: Учените се готвят "за най-лошото", докато Тръмп зачерква всичко за климата
Според доклада, природата осигурява услуги на стойност около 125 трлн. долара годишно, включително жизненоважния достъп до въздух, прясна вода, храна, енергия и лекарства.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Исторически рекорд: Изминалият месец е най-топлият измерен някога януари в света
Още: Тревожно: Генетичното разнообразие сред видовете намалява, защо това е опасно?
Става ясно обаче, че има многобройни връзки между цялостното въздействие върху здравето, ресурсите, храната и сигурността, неравномерното разпределение на тези блага, и влошаващото се състояние на природните системи на Земята. Услугите на природата и биологичното разнообразие изчезват с тревожна скорост. Въпреки опитите тази загуба да се спре чрез международни споразумения като Конвенцията за биологичното разнообразие, ние се проваляме. Действията ни дават в най-добрия случай контролиран спад. За да се постигнат ангажиментите по отношение на климата и на устойчивото развитие, обръщането на негативната тенденция за природата е от решаващо значение.
Неотдавнашен доклад на сп. Nature потвърждава, че ключовите двигатели за спада на биологичното разнообразие остават прекомерното използване на ресурсите на природните ресурси и на селското стопанство. От всички видове растения, земноводни, влечуги, птици и бозайници, изчезващи от 1500 г. насам, 75% са били засегнати от свръхексплоатация, селскостопанска дейност или и от двете едновременно.
През последните десетилетия обаче човешката дейност е засегнала много повече жизненоважни местообитания. Сред тях са океаните, горите, кораловите рифове и влажните зони. Двадесет процента от Амазонските джунгли са изчезнали само за половин век, а през последните три десетилетия Земята е изгубила половината от своите плитководни корали.
Още: Екологичната цена на интернет - няма селфи без емисии (ГРАФИКИ)
Още: "Грийнпийс" – България с програма за зелени учители
Като се има предвид, че горите са дом на всеки 8 от 10 сухоземни вида, става ясно, че опазването им е критично за осигуряване на биоразнообразието. „У нас са оцелели безценни вековни гори, но голяма част от тях още не са защитени“, припомня Веселина Кавръкова, ръководител на WWF България. WWF работи за проучването и сертифицирането на българските гори, както и за ограничаване на мащабните незаконни сечи, които ощетяват държавата с около 150 млн. лв. годишно, допълва Кавръкова.
В продължение на работата по доклада, WWF си сътрудничи с консорциум от близо 40 университета и междуправителствени организации в научноизследователска инициатива за коригиране на кривата на загубата на биологично разнообразие. Днес решения взима първото по рода си поколение, което има ясна представа за ценността на природата и за огромното въздействие, което хората имат върху нея. Може би то ще е и последното, което все още има какво да направи, за да се обърне негативната тенденция.
