Десетилетието от 2014-2023 г. е най-горещото в историята на човечеството, то надхвърля средната стойност за периода 1850-1900 г. с 1,20°C. Дългосрочното повишаване на глобалната температура се дължи на увеличаването на концентрацията на парникови газове в атмосферата, която достигна рекордни нива през 2022 г. От средата на 2023 година феноменът Ел Ниньо също е допринесъл за бързото повишаване на температурите. Това сочи доклад, публикуван в началото на 2024 г. от Световната метеорологична организация (СМО), който предупреждава, че планетата е на ръба на пропастта след рекордно горещо десетилетие.
ООН: Планетата е на ръба на пропастта след рекордно горещо десетилетие
Рекорди от началото на годината
Първият месец на 2024 г. отчете рекорд, като бе обявен за най-топлият януари до момента, като средната глобална температура е била с 1,66°C по-висока от прединдустриалните нива. ОЩЕ: Очакван рекорд: Преживяхме най-топлия януари (ГРАФИКИ)
Март протече с летни температури, като в глобален план средната температура на въздуха през март е била с 0,73 °C по-висока спрямо средната за периода 1991 – 2020 г. и с 0,92 °C по-висока от средната за предишния климатологичен период 1981 – 2010 г., според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S). ОЩЕ: Март 2024 г. – Летни температури и нови рекорди (ГРАФИКИ)
През май беше отчетен поредният 12-месечен рекордно топъл период. Средната световна температура за периода от юни 2023 г. до май 2024 г. е била най-високата в инструменталната метеорологична история, с 0,75°C над средната за периода 1991 – 2020 г. и 1,63°C над средната за прединдустриалния период 1850 – 1900 г. ОЩЕ: Преживяхме 12 рекордно топли месеца (ГРАФИКИ) По данни на програмата на ЕС „Коперник“ за наблюдение на климатичните промени месец ноември 2024 г. е бил вторият най-топъл ноември в световен мащаб, откакто се правят такива измервания и по този начин 2024 г. най-вероятно ще бъде първата година, в която температурата ще надхвърли климатичния показател от 1,5 градуса по Целзий. ОЩЕ: 2024 г. е на път да стане най-горещата в историята
Средната световната температура от 1940 до 2024 г.. Температурата за тази година е базирана на първите 10 месеца. Източник: Copernicus Climate Change Service (C3S).
Промяна на сезоните
Климатичните промени са довели и до промени в характера и продължителността на сезоните, алармират учени. В световен мащаб те водят до удължаване на периода в годината с летни температури, докато продължителността на останалите сезони намалява. Поради тази причина пролетта започва, но и приключва по-рано, докато есента – по-късно. В частност за Северното полукълбо лятото става все по-дълго и по-горещо, а зимата все по-мека и къса, докато пролетта и есента се изместват във времето. Промените в България са сходни – има затопляне през всички месеци, като е най-съществено през лятото. При бъдещо затопляне климатът на Северна България все повече ще прилича на този на Южна България, а климатът в южните части на страната ще е подобен на този в Северна Гърция, посочи в свой анализ Николай Петков, завършил магистратура специалност "Метеорология".
Разлика между метеорологични и астрономични сезони в Северното полукълбо. Преведено от: НОАА.
Как се променят сезоните по света и в България (ГРАФИКИ)
Критичен праг
В началото на 2024 г. от Службата за климатични промени на ЕС за първи път глобалното затопляне е надхвърлило 1,5 градуса по Целзий за цяла година - т.е. за 12 последователни месеца. ОЩЕ: Глобалните температури надхвърлиха критичния праг на затопляне от 1,5°C за 12 поредни месеца
Доклад на климатолози и океанографи от университета в Утрехт в Нидерландия установява, че Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC), отговорна за баланса на глобалния климат, бързо се приближава към колапс. Според техните прогнози това ще доведе до „климатичен апокалипсис“ след по-малко от 100 години. Температурите по целия свят ще се колебаят още по-хаотично, с още по-големи амплитуди от сега. А в Северозападна Европа рязко ще застудее (температурите ще паднат с 9 – 27 градуса по Целзий) и ще има по-малко валежи. Ще бъде невъзможно да се адаптираме към това, тъй като промените ще настъпят критично бързо. ОЩЕ: "След утрешния ден": климатолози прогнозират замръзване на Европа
Човешки фактор
Над 200 научни организации по света, сред които национални академии на науките, в това число и БАН, Световна метеорологична организация, Европейския съюз на геонауките, Европейското геофизично общество и др., официално са заявили, че климатичните промени са причинени от човешки действия. А в своя публикация от края на 2023 г., Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) извежда антропогенният натиск върху климатичната система, като "много вероятна причина" за повишаването на температурите в глобален мащаб.
Индивидуалните приноси на различни фактори за повишаването на температурата на Земята. Източник: IPCC.
ОЩЕ: 200 научни организации: Климатичните промени са причинени от човешките действия (ГРАФИКИ)
Според Шестия оценъчен доклад на IPCC от 2021 – 2023 г., човешкото въздействие е водещият двигател на климатичните промени. Почти цялото наблюдавано затопляне на планетата от 1,1°C до 2019 г. може да се обясни чрез антропогенното влияние (главно в резултат от парникови газове), докато промяната, която се дължи на естествени процеси, е в рамките на ±0,1°C.
Социални и здравни последици
Последиците от климатичните промени не са само част от лошите новини, те имат реално въздействие върху човечеството и се отразяват на дейността, здравето и благополучието на всеки един от нас. Глобалното затопляне причинява все повече здравни проблеми по света, включително увеличаване на смъртните случаи, свързани с горещините, се казва в исторически годишен преглед, публикуван от списание "Лансет". Сред хората над 65 години смъртните случаи, свързани с горещините, са се увеличили повече от два пъти до 2023 г. в сравнение със средната стойност за 90-те години на миналия век, се посочва в прегледа, като се споменават и други проблеми, свързани с високите температури: затруднения със съня, риск от топлинен удар по време на физически упражнения и др.
Снимка: iStock
ОЩЕ: Как глобалното затопляне допринася за ръста на здравните проблеми и смъртността
Нарастват и рисковете от т. нар. "екстремни" метеорологични явления, като например обилните валежи, които могат да причинят наводнения или да замърсят течащата вода, което носи възможността от увреждане на човешкото здраве. През август 2024 г. Световната здравна организация (СЗО) алармира, че големите горещини убиват най-малко 175 000 души годишно в Европа, където температурите продължават да се покачват драстично. Най-пагубни горещините са за жените. ОЩЕ: Предупреждение: Горещините убиват над 175 000 души годишно в Европа
Снимка: iStock
Освен това по-високите температури позволяват на паразитите, пренасящи болести, да се разпространят в повече региони и стимулират например увеличаването на популациите на кърлежите. Един от патогените, които стават все по-разпространени вследствие на изменението на климата, е едноклетъчният паразит Leishmania infantum. Той се предава на хората, когато женските пясъчни мухи (Phlebotomus sp.) се впиват в човешката кожа, за да се хранят с кръв. Паразитът обикновено причинява кожни язви по цялото тяло, които могат да бъдат инвалидизиращи. В екстремни случаи може да причини треска и подуване на далака и черния дроб и да доведе до летален изход. ОЩЕ: Глобалното затопляне спомага за разпространението на болести
Климатичните промени затрудняват още повече и живота на хората с увреждания. Степента на инвалидност води и до по-високи рискови фактори като бедност и труден достъп до здравни услуги. Тази връзка е очевидна по време на екстремни събития и климатични бедствия, като според данни на научното списание The Lancet хората с увреждания са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия. ОЩЕ: Как климатичните промени влияят върху хората с увреждания
Снимка: iStock
През април 2024 г. Международната организация на труда (МОТ) обяви, че над 70% от световната работна сила е изложена на рискове, свързани с климатичните промени, които водят до стотици хиляди смъртни случаи всяка година. Работниците, особено най-бедните, са по-уязвими на заплахите от екстремни климатични промени, като горещи вълни, суши, пожари и урагани, тъй като те са първите изложени, при това за по-дълги периоди и с по-голям интензитет. ОЩЕ: Работниците по света са все по-застрашени заради климатичните промени
България
Климатичните промени ще предизвикат зачестяване на екстремните явления у нас. Тези промени ще се изразяват в повишаване на силата, продължителността, честотата и периода от време, през който се наблюдават екстремните явления. Ще се увеличат и периодите с продължителни суши, което ще доведе до недостиг на вода. В съчетание с горещите вълни ще има нарастване на пожарите. Горите поглъщат една част и отразяват друга част от слънчевата светлина, като по този начин намаляват затоплянето на земната повърхност. Освен това те изпаряват големи количества вода, което предизвиква местно охлаждане. Това намалява значително ефекта на горещите вълни, не само в горите, но и на значителни разстояния от тях.
ОЩЕ: Експерт: Горските пожари могат да доведат до национална катастрофа с трудно предвидими последствия
Снимка: Getty images
Поради климатичните промени горските пожари вече променят характера си, появяват се огнени торнада, а от дима се образуват сухи облаци, които произвеждат мълнии. За съжаление, България е напълно неподготвена, поради малкия брой на специализирани машини, липса на подходящо оборудване на наличните хеликоптери, както и пълното отсъствие на самолети, сподели мнението си за "Климатека" Валентин Симеонов, който има докторска степен по специалност "Квантова електроника" от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски".
По думите му потенциалната загуба на горите от пожари би могло да доведе до национална катастрофа с трудно предвидими последствия. Друга последица от климатичните промени, която се наблюдава в страната ни, е изчезването на Шуменското езеро, намиращо се в Североизточна България. То е заплашено да изчезне заради климатичните промени – липсата на дъждове, съчетани с изключително горещото време. Безводието заплашва не само рибния свят, но и други негови обитатели. Шуменското езеро е любима дестинация и за редица птици, сред които сиви чапли, корморани и гмурци, които обичат да зимуват в района около него. ОЩЕ: Фатални последици: Шуменското езеро изчезва (СНИМКИ)
Снимка: БГНЕС
Дезинформация
Въпреки безспорните промени в климата, които наблюдаваме вече поредна година социалните медии са мястото, където с пълна сила се разпространява дезинформация по темата. Те се явяват и един от главните канали за разпространение на радикално мислене. От език на омразата до крайни "инфлуенсъри", социалните медии често стават реално пречка в борбата с климатичните промени, алармира в своя статия за "Климатека" Елица Станева-Бритън. Поради огромния обем на информация, често социалните медии се превръщат в източник на дезинформация – като темата за климатичните промени не прави изключение. Често в медийното пространство може да намерим твърдения, които са в разрез с научните данни или които, наред с научни факти, цитират недостоверни източници.
ОЩЕ: Как дезинформацията засилва радикалното мислене за климатичните промени
Снимка: iStock
Например, по отношение на климата, медийни кампании често биват финансирани от заинтересовани страни и индустрии и създават множество предизвикателства пред потенциални ефективни климатични политики. Алармиращ факт е, че учени от Бостън доказват, че над 60 профила в Twitter, финансирани от енергийната компания ExxonMobil, разпространяват объркваща информация относно изменението на климата чрез разпространението на над 22 000 поста с неточна информация.
Резултатите от COP29
"2024 г. беше майсторски клас по унищожение на климата" - с тези думи генералният секретар на ООН Антонио Гутереш откри COP29 - най-важният форум, посветен на климата и най-вече последиците от парниковия ефект, в който участваха над 100 държавни и правителствени лидери. Преговорите подчертаха дълбоките разделения между богатите държави и развиващите се нации. Много от бедните страни настояваха за по-големи средства, за да се справят с нарастващите разходи заради наводнения, суши и други климатични бедствия. ОЩЕ: Антониу Гутереш: 2024 г. е майсторски клас по унищожение на климата
Дебатите бяха затруднени от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, който е известен с критичното си отношение към климатичните споразумения. ОЩЕ: ООН: Борбата срещу глобалното затопляне ще продължи и след Тръмп
Снимка: Getty images
Европа настоява за по-голям принос от страни като Китай и богатите на петрол държави от Персийския залив. Докато Китай е втората най-голяма икономика в света, новото споразумение насърчава, но не задължава развиващите се държави да правят вноски. На конференцията беше прието споразумение за осигуряване на 300 милиарда долара годишно до 2035 г. за подпомагане на по-бедните държави в борбата с последствията от климатичните промени. До 2035 г. развиващите се страни би трябвало да получават най-малко 1,3 трилиона. долара годишно, за да бъде подпомогнат прехода им към нисковъглеродна икономика и да се справят с последиците от екстремните климатични условия. На този етап обаче само 300 млрд. долара са твърдо обещани. Съответно, много от очакващите тази помощ страни изразиха разочарование, определяйки сумата като недостатъчна, предаде "Ройтерс". ОЩЕ: COP29: 300 млрд. долара годишно за климата, но бедните държави ще са недоволни
България се включи с делегация от 72 души, водена от президента Румен Радев. За втора поредна година страната ни има и собствен павилион, както и участие във Форума за зелен преход за Централна и Източна Европа. Президентът Румен Радев води официалната ни делегация от 72 души. Той каза пред участниците в Срещата на върха за климата в Баку, че е нужно значително засилване на амбициите за смекчаване на последиците от климатичните промени и придържане към курса на декарбонизация на глобалните енергийни системи.
Снимка: Getty images
Според Николай Петков от Климатека основните моменти от COP29 може да бъдат обобщени по следния начин:
- Постигнато беше съгласие за увеличение на финансирането за предприемане на мерки относно климатичните промени за развиващите се страни до 300 милиарда долара на година до 2035 г., но те са значително по-малко от изискваната сума от 1,3 трилиона долара.
- Представителите на развиващите се държави и гражданския сектор определиха резултата като разочароващ и дори като предателство.
- Беше решено поставяне на начало на пазарите за въглеродни кредити.
- За трета поредна година не бе постигнат прогрес по ограничаване на затоплянето на планетата.
- За разлика от миналата година, никъде в приетите текстове не се споменава историческата цел от COP28 за "преход извън изкопаемите горива" и изобщо терминът "изкопаеми горива" не присъства никъде.
COP30 ще се състои в Бразилия и именно към тази конференция са насочени погледите и надеждите. Домакин е град Белем, разположен в тропическа Амазония и ще насочи фокуса към природата и застрашените зони на планетата.
"Грийнпийс“ иска ясни ангажименти от големите производители на изкопаеми горива
