Един африкански крал счупи бариерата за супергеройски филми с номинция за най-добър филм, докато най-светлия лъч на прожекторите за продуцентски заслуги, режисура, операторско майсторствои оригинален сценарий се насочи към един и същ мексикански режисьор. И за пръв път афро-американец получава номинация за "Оскар" в категорията за най-добър продуктов дизайн.
От академията бе поискано повече разнообразие в наградите и тазгодишният набор от номинации съставя наистина разноцветна мозайка, която това достолепно старо състезание едва ли някога досега е успявало да сътвори. Може да не беше толкова подходящо като време и толкова категорично, колкото онова, което преди три години бе поискано от "#Oscarsowhite" ( „Оскар“-кампанията против дискриминацията на чернокожи актьори - бел. прев.). Но усилието е поне очевидно - и също така значимо, бидейки част от войната със стреса на днешна Америка, сражаваща се на социални и политически фронтове.
И все пак можеха да се справят и по-добре. Особено при жените режисьорки. Първоначално в главата ми изникват Мариел Хелър ("Можете ли да ми простите?"), Джоузи Рурк ("Мери, кралицата на шотландците") или Тамара Дженкинс ("Личен живот") биха били добро попълнение в колекцията от номинации на академията. Адмирации, обаче, за включването на продукцията на Бетси Уест и Джули Коен "RBG" (документален филм на Си Ен Ен) сред номинираните за най-добър документален филм.
Но това, което все още не могат да решат е - кой да бъде домакин на шоуто, ако въобще има такъв, при излъчването му на живо на 24 февруари. (Може би все пак ще се намери решение със закъснение).
Нека по-добре засега поговорим за "Рома" - трогателният и вълнуващ спомен от детството на Алфонсо Куарон и "Фаворитката" – богатата на разкош и духовитост комедия от 18-ти век на Йоргус Латимос, които с по 10 номинации (!!! ) свряха всички останали претенденти в ъгъла, включително за най-добър режисьор и най-добър филм.
Сърцераздирателният римейк на Брадли Купър "Роди се звезда" получи осем номинации, включително за най-добро актьорско изпълнение на Брадли и Лейди Гага. Купър беше пренебрегнат в надпреварата за режисьори, но Адам Маккей ("Вице"), Павел Павликовски ("Студена война") и Спайк Лий ("Черен в клана") не бяха.
Както се очакваше, "Черната пантера" – мегахитът по комиксовия епос за супергерои на Марвел, продължава своят разораващ неразораната целина път в полето на филмовата индустрия, сдобивайки се с номинация за най-добър филм. Нито един филм за супергерои досега, дори и първата версия на „Супермен“ през 1978 г., не е бил считан за достоен за номинации извън тези, свързани с техническите постижения. Сред останалите шест "пантерски" номинации е и тази за продуктов дизайн (декори), в която категория Хана Бийчлър е първият афро-американски кандидат в историята на академията.
На фона на всичко това имаше и много „Оскар-наивници“, които вярваха, че "Ако Бийл Стрийт можеше да говори" – аплодираната от критиката адаптация по романа на Джеймс Болдуин от 1974 г., написана и режисирана от Бари Дженкинс (чийто филм "Лунна светлина" спечели голямата на града на „Оскар 2017“), ще получи повече от трите номинации, с които се сдоби: за най-добър адаптираният сценарий, най-добра оригинална музика и най-добра актриса (Реджина Кинг).
Междувременно Куарон, който спечели два „Оскара“ преди четири години за режисура и редакторска работа на "Гравитация", написа своя собствена история, като отново беше удостоен с четири номинации за споменатия филм. Ако беше получил номинация за редакторска работа (както мнозина очакваха), Куарон би счупил рекорда на Уорън Бийти ("Heaven Can Wait", "Reds"), Алън Менкин ("Красавицата и звяра") и братята Коен ("Няма място за старите кучета").
Ако трябва да говорим за нетрадиционен победител сред номинираните, то това е стрийминг гигантът Нетфликс – разпространител на "Рома" и уестърн пародията на братята Коен, "Баладата на Бъстър Скръгс". Последният също получи три номинации, включително за най-добра песен ("When A Cowboy Trades His Spurs For Wings").
Ето и поредната изненада в тазгодишните „Оскар“ номинации: в групата за чуждоезични филми не може да бъде откроен ясен фаворит, освен, може би „Рома“ - и дори той би могъл да бъде изместен от "Студена война" - друга възхитила критиката и великолепно заснета черно-бяла елегия.
Да, "Зелената книга" вече спечели най-голямата награда от Гилдията на продуцентите на Америка и това обикновено затвърждава статута на водещ участник сред другите най-добри кандидати за филмови победители. Но колкото и добро настроение да създава чувстващата се прекрасно в компанията един на друг двойка, тя се явява панацея за аудиторията, чиито нерви са изопнати от днешното расово напрежение. Подобна история за противоречива онеправданост като пресъздадената във филма за покойния Дон Шърли – чернокож пианист, претворен от номинирания за поддържаща роля Махершала Али – оригинален потомък на фамилия Шърли, би могла с положителност да бъде издухана от надпреварата за отличието.
Сега за въпросният хостинг проблем...
Ето едно скромно предложение: Какво ще кажете за Кумаил Нанджиани и Трейси Елис Рос? Нанджиани – една от звездите в продукцията на HBO "Силиконовата долина" и съсценарист на "The Big Sick" и Рос - нашумяла като Боу в "Black-ish" по ABC, обявиха номинациите рано вторник сутринта на 22 януари с хумор и финес, отдавайки дължимата на всяко име и филм (като между другото заковаха с точно произношение) почит и толерантност.
И на какъвто и тест да ги подложите, за да проверите дали отговарят на термина "разнообразие", бих казал, че „Оскарите“ имат печеливша двойка в тяхно лице. Имат ли ги, за „Оскар“ церемонията проблемът е решен.
Автор: Джийн Сеймур за CNN
Превод: БГНЕС
