Традиционното партньорство между София Филм Фест, Наградата на публиката LUX на Европейския парламент, бюрото на ЕП в София и Европейската филмова академия дава възможност през 2022 година за среща с трите номинирани филма в София, Пловдив, Бургас и Варна, както и СВОБОДЕН достъп онлайн - през месец април LUX – Европейската филмова награда на публиката (или за по-кратко Наградата LUX на публиката) беше учредена през 2020 г. и се присъжда ежегодно от Европейския парламент и ЕФА в партньорство с Европейската комисия и Europa Cinemas. Наградата изгражда мостове в културата на цяла Европа в съответствие с целите на предишната награда „ЛУКС“, хвърляйки светлината на прожекторите върху филми, които се докосват до същината на европейските обществени дебати.
Зрителите заедно с членовете на Европейския парламент се приканват да гласуват О Н Л А Й Н ТУК. Филмът, който получи най-висока обща оценка от публиката и членовете на ЕП, ще стане победител за Наградата LUX на публиката. Победителят ще бъде обявен на церемонията по награждаването в Европейския парламент, която ще се проведе на 8 юни 2022 г., сряда, по време на пленарната сесия в Страсбург.
Номинираните филми са субтитрирани на 24-те официални езика на ЕС, а като част от Филмовите дни LUX през пролетта във всяка страна от ЕС се организират безплатни прожекции през периода на гледане и гласуване, като филмовите копия са произведени от Европейския парламент. Седмицата на публиката на наградата LUX през май ще включва едновременни прожекции на номинираните филми в множество градове в ЕС, последвани от сесия от въпроси и отговори с участието на представители от екипите на филмите.
Филмът, спечелил Наградата LUX на публиката, ще бъде адаптиран за аудиторията с увредено зрение и слух и ще бъде популяризиран в страните от ЕС.
Трите номинирани филма са:
„Quo Vadis, Аида?“ (2020) – СВОБОДЕН достъп ОНЛАЙН >>> ТУК
ГЛАСУВАНЕ >>> https://luxaward.eu/bg#voting
Прожекция в Дома на киното >>> 27 април >>> 19:00 часа, вход СВОБОДЕН
Босненската режисьорка Ясмила Збанич споделя, че е очаквала някой да направи голям филм за случилото се в Сребреница преди нея. През 2004 година ООН определя военните престъпления срещу мюсюлманите на територията на Босна и Херцеговина като геноцид. „Над 1700 тела лежат в масови гробове, а отговорност за това не се поема.“ Самата Збанич е преживяла обсадата на Сараево и желанието да разбули неяснотата около пасивността на ООН в иначе „защитената зона“ я тласка да направи „Quo Vadis, Аида?“ Макар предишните ѝ филми също да разглеждат бели петна в травматичната история на някогашна Югославия посредством документален подход, за новия си филм тя предпочита художествения похват. Главната роля на преводачката Аида е поверена на известната сръбска актриса Ясна Джуричич, а съпругът ѝ, не по-малко известният Борис Исакович, се превъплъщава в ролята на генерал Ратко Младич, впоследствие осъден за военните престъпления в Сребреница. Заради ролята си, Джуричич е посрещната в родината си както със заплахи, така и с медийно затъмнение за филма като цяло. Тъй като кметът на града отрича геноцида, снимките на място били невъзможни. Затова и „Quo Vadis, Аида?“ е сниман в Мостар, близо до границата с Хърватия. Номинацията за „Оскар“ за международен филм и триумфът на Европейските филмови награди доказа, че има кой да чуе историите, които киното никога няма да позволи да бъдат забравени.
* * *
„Великата свобода“ (2021)
ГЛАСУВАНЕ >>> https://luxaward.eu/bg#voting
Прожекция в Дома на киното >>> 29 април >>> 19:00 часа, вход СВОБОДЕН
За Себастиан Мейзе „Великата свобода“ е едва втори филм, като австрийският режисьор подчертава колко наложително е да се говори за хомофобските закони и уредби, които съществуват и днес. Във филма става дума за последствията от параграф 175 от наказателния кодекс, наследен от нацистка Германия, който предвижда 2 до 3 години затвор за всеки, обвинен в каквато и да било хомосексуална дейност. Заснет в истински затвор, филмът удържа автентичността си и борави смело и творчески с ограниченията, които подобен терен налага. Снимките на филма протичат в обратна хронология, така че пред Франц Роговски („Ундине“) стои важната задача да представи своя герой Ханс като 50- и като 20 годишен посредством впечатляващи физически трансформации. Роговски се е занимавал с танц и хореография преди актьорската му кариера да го срещне с Мейзе, затова и самият той споделя, че снимките в затворническите килии неволно са се превръщали в танц.
* * *
„Бягство“ (2021) – СВОБОДЕН достъп ОНЛАЙН >>> ТУК
ГЛАСУВАНЕ >>> https://luxaward.eu/bg#voting
Прожекция в Дома на киното >>> 30 април >>> 19:00 часа, вход СВОБОДЕН
В своя подход към анимацията, датският режисьор Йонас Похер Расмусен заема техники от радио документалистиката, която дълги години му позволява да стане свидетел на чужди истории. Когато близкият му приятел Амин се съгласява да разкаже своите титанични премеждия като главен герой в „Бягство“, Расмусен провежда интервютата по старомодния, типичен за радиото, начин. „Липсата на образ, - споделя режисьорът, - помага на хората да преживеят отново момента, който описват в детайл и това ни кара да го съпреживеем заедно с тях.” „Бягство“ успява да изрази противоречията на дълбоко личната травма, както и тези на споделимостта ѝ. Освен смелостта на Амин и приятелството му с Расмусен, заслуга за това имат и изпълнителните продуценти на филма, актьорите Риз Ахмед („Sound of Metal“) и Николай Костер-Валдау („Игра на тронове“). Филмът предлага поглед отблизо върху последствията и намесата на Запада в Афганистан, както и безкомпромисен портрет на живота като бежанец. По думите на Ахмед, „След като цял живот е трябвало да бягаш, как става така, да се спреш на място, камо ли да го наречеш свой дом?“ Въпросът, както показва филмът, е по-важен от отговора.
