"Шекспир като улично куче" е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на българското кино от години насам. Умен, оригинален, пъргав, смешен, тъжен, опасен, изключително точен филм. И искаш да го гледаш пак. И пак. Никак не е случайно, че получи шест награди "Златна роза" на фестивала за българско игрално кино през септември миналата година - награда за режисура, награда за сценарий, награда за мъжка роля, награда на Съюза на българските филмови дейци и наградата на град Варна.
Още: Награждават Ричард Гиър на най-големите филмови награди в Испания
Още: За първи път три български филма влизат в конкурсната програма на 29-ия София Филм Фест
В "Шекспир като улично куче" Валери Йорданов е вложил цялото си същество и всичко онова, което притежава като чувствителност, житейска философия и кино интелигентност. В резултат филмът е станал универсален и ще успее да "проговори" на всякакъв тип зрители, оставяйки в душата на всеки един траен отпечатък.
Васил Илиев
Още: Групата Boyzone се завръща в биографична поредица (ТРЕЙЛЪР)
Още: Куентин Тарантино пише пиеса, засега няма да снима нов филм
Ето накратко сюжета на филма, макар че никакви думи не могат да предадат същината на това бижу: Данко (Владислав Стоименов), Ицо (Васил Илиев) и Ели (Елеонора Иванова) живеят в свят със собствени закони. Улицата е техен дом и тяхна закрила. Там, където другите съзират опасности, Данко, Ицо и Ели виждат възможности. Всеки от тримата има свой талант - Данко е закърмен с Шекспир, кефи му се и може да го рецитира до припадък, Ицо е магнит за жените, макар и в роля, а Ели - Ели е надеждата на всеки един от тях, за да се "оправят нещата". Техният баща и покровител Чаво (Захари Бахаров) е най-милото и най-страшното им - балансът, около когото се градят животите им. Неочаквани ситуации за кратко време ще ги завъртят така, че всяко едно решение, което вземат, може да промени живота им завинаги.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: "Граф Монте Кристо" изпревари "Емилия Перес" в номинациите за наградите "Сезар"
Младите актьори, които влизат в главните роли, са толкова пълнокръвни и убедителни, че чак изглежда нереално. Говорим за младежи, които още не са вкарани в "месомелачката", а сега започват своя професионален път. И ако прекрасната Елеонора Иванова вече е позната на зрителите от ролята си в сериала "Братя" и театралните си превъплъщения, то за Владислав Стоименов и Васил Илиев не можем да кажем същото. Но ролите, които правят в "Шекспир като улично куче", моментално ти влизат под кожата, пълзят под нея и, вярвайте ми, остават там дни след като човек е гледал филма.
Още: Дженифър Лопес: Винаги съм искала да правя мюзикъли (ВИДЕО)
Още: Кристофър Нолан снима "Одисея" в Сицилия
Добре измисленото филмово произведение се "захранва" най-вече от таланта на режисьора си в перфектна комбинация с уменията на актьорите. Душата на филма обаче е операторът. Именно операторът на "Шекспир като улично куче" - Борис Славков, е абсолютен магьосник зад камерата. И, честно казано, започвам да се чудя - един човек ли е Борис, няколко ли са, че е възможно да снима толкова много филми и сериали почти едновременно и винаги да изпипва кадрите си. Във филма на Валери Йорданов камерата на Борис Славков е основен разказвач и "модератор" на настроението, успявайки да "бръкне в сърцето" на зрителите.
Няма нужда да се казва повече. Просто гледайте "Шекспир като улично куче" - това е филм събитие за българското кино. Такива се случват рядко.
Филмът тръгва по кината в цялата страна от 3 февруари. Продуцент е "Чучков брадърс".
Автор: Неда Ковачева
