"Шекспир като улично куче" е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на българското кино от години насам. Умен, оригинален, пъргав, смешен, тъжен, опасен, изключително точен филм. И искаш да го гледаш пак. И пак. Никак не е случайно, че получи шест награди "Златна роза" на фестивала за българско игрално кино през септември миналата година - награда за режисура, награда за сценарий, награда за мъжка роля, награда на Съюза на българските филмови дейци и наградата на град Варна.
В "Шекспир като улично куче" Валери Йорданов е вложил цялото си същество и всичко онова, което притежава като чувствителност, житейска философия и кино интелигентност. В резултат филмът е станал универсален и ще успее да "проговори" на всякакъв тип зрители, оставяйки в душата на всеки един траен отпечатък.
Васил Илиев
Ето накратко сюжета на филма, макар че никакви думи не могат да предадат същината на това бижу: Данко (Владислав Стоименов), Ицо (Васил Илиев) и Ели (Елеонора Иванова) живеят в свят със собствени закони. Улицата е техен дом и тяхна закрила. Там, където другите съзират опасности, Данко, Ицо и Ели виждат възможности. Всеки от тримата има свой талант - Данко е закърмен с Шекспир, кефи му се и може да го рецитира до припадък, Ицо е магнит за жените, макар и в роля, а Ели - Ели е надеждата на всеки един от тях, за да се "оправят нещата". Техният баща и покровител Чаво (Захари Бахаров) е най-милото и най-страшното им - балансът, около когото се градят животите им. Неочаквани ситуации за кратко време ще ги завъртят така, че всяко едно решение, което вземат, може да промени живота им завинаги.
Младите актьори, които влизат в главните роли, са толкова пълнокръвни и убедителни, че чак изглежда нереално. Говорим за младежи, които още не са вкарани в "месомелачката", а сега започват своя професионален път. И ако прекрасната Елеонора Иванова вече е позната на зрителите от ролята си в сериала "Братя" и театралните си превъплъщения, то за Владислав Стоименов и Васил Илиев не можем да кажем същото. Но ролите, които правят в "Шекспир като улично куче", моментално ти влизат под кожата, пълзят под нея и, вярвайте ми, остават там дни след като човек е гледал филма.
Добре измисленото филмово произведение се "захранва" най-вече от таланта на режисьора си в перфектна комбинация с уменията на актьорите. Душата на филма обаче е операторът. Именно операторът на "Шекспир като улично куче" - Борис Славков, е абсолютен магьосник зад камерата. И, честно казано, започвам да се чудя - един човек ли е Борис, няколко ли са, че е възможно да снима толкова много филми и сериали почти едновременно и винаги да изпипва кадрите си. Във филма на Валери Йорданов камерата на Борис Славков е основен разказвач и "модератор" на настроението, успявайки да "бръкне в сърцето" на зрителите.
Няма нужда да се казва повече. Просто гледайте "Шекспир като улично куче" - това е филм събитие за българското кино. Такива се случват рядко.
Филмът тръгва по кината в цялата страна от 3 февруари. Продуцент е "Чучков брадърс".
Автор: Неда Ковачева
