Арабско-израелската война от 1967, известна още като Шестдневната война и Юнската война, се води между Израел и арабските й съседи Египет, Йордания и Сирия.
Шестдневната война се провежда от 5 юни до 10 юни 1967 г. От израелска гледна точка тя е предпазна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държава върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване.
Войната е разработена стратегически и инициирана от генерал Моше Даян - тогавашен израелски министър на отбраната. Причина за тази война е, от една страна, натискът на Египет върху мироопазващия корпус на ООН, разположен след Синайската кампания от 1956 г. и новата египетска военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелско корабоплаване; от друга страна войната е предизвикана от съсредоточаването на арабски армии по израелските граници през май 1967 г.
Войната е блестящ военен успех за Израел.
- Атаките срещу летищата в Египет, Сирия, Ирак и Йордания на практика унищожават арабските военновъздушни сили на 5 юни, като израелската авиация достига чак до Луксор и Ран Банас.
- Египетските танкови сили са разгромени в Синайския полуостров, а на 7 юни нападателите достигат и Суецкия канал.
- Целият западен бряг на р. Йордан е окупиран за един ден - също на 7 юни.
- Израелската армия овладява Голанските възвишения, завземат гр. Кунейтра и проникват на повече от 40 км. навътре в Сирия.
Резултати от войната:
- Поражението на Египет отслабва позициите на президента Гамал Абдел Насър.
- Израел отваря отново залива Акаба.
- Израел премахва непосредствената опасност от съгласуваната арабска кампания по всички фронтове.
- Нови 600 000 араби се озовават под израелска власт в окупираните нови територии: ивицата Газа, Синай, Западния бряг и Голанските възвишения.
Последиците от войната пряко повлияват на днешната геополитическа ситуация на региона. Дипломатически отношения между страните във войната се установяват едва през 1991 г.